* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1170 — дость-та сн, р*дко ся благодарвхъ, като н^маше съ хлеба мн Наедно i манджица. Р А. 45 Манджалъкъ? Какъ требва да са отнасяме канъ едннъ пненвцъ (у желЪзснъ пить)?—Изв*Ьднажъ са вика чиновника да го днгне на нанджяликъ. Л. Д. 1876 р . 0. Мандия еж.? Засияла ни к галена Рада,—Мандш лажтъ, дарвари вирватъ. М. 258. Мандра (греч. jidvbpa, jeder cingeschlossener Raum besondere fir s Vieh, ср. тур. mandra s. t. (de Vital.). 1. Bercail. 2. Troupeau de brebis) с. ж. Мандричва ум. 1) овечШ загонъ: Фатнха гу заклала като ягне, Стояне,—Ф&рльиха гу а въ нандрата,—. Свлно стадо разблеяло,—. Пена нивой да собере,—. В. 175. И они (хараши) дойдоха на иандра-та, Та си фанаха чобанъ Цене В. 302. НЪвои овчарн си oueui едно агне на иандра-та н с*Ьднали да го ядитъ. Сб. 5L Така отредн да направи нзвънъ двора си една иандричка, и танъ да запре ланата съ жребетата й. Р. А. 52. 2) маслобойня: Ако селянннъ-тъ намира иодобра смутна като си отвори една мавдра да прави сирене, тогава щеше си наумн тий: „да си отвиждаме добри и млечни краен—отъ сой—н оть добро-то инъ хранение да печелимъ повече и повече отъ добро млЬко". Л. Д. 1876 р . 47. За да моженъ да првважемъ вирвежъ-тъ на развиждание-то, нека земемъ за примеръ една задавка изъ н?коя наша мандра, какво-то да можемъ да издоимъ съ поноща на наша-та подвида повече НЛ&БКО, ib. р. 50* Циганинътъ, като пам-Ьрилъ въ чужднте мандри много наело, намазалъ и клещите сн. 3. 62. Мане* (мани пгъснъ, поэзья Буд.) с. с. турецкая нелод1а: Можете ли вне да определите математически различието между бетховенсвата музика и турско-то мане. 3. 231. М&ненви Маненка Маненво пр. ум. отъ малъкъ: Мбма-та и мома. маненка. Д. 51, 24. Маникъ с. м. самецъ. Маница с. Ofc. самка* У Каравелова объ утке и селезне. Кп. 164. Маннсто с. с. монисто: Две хубави моми -служкинв, съ червеви наннстн конто требеха одаигЬ. Тб. 5. Маничъвъ ум. отъ малъкъ: Всяко наннчко поболеваше на де­ те-то не требва да ся зима за малко нещо. Л. Д. 1870 р . 101 Мановение с. е. мановеше, кввовъ, жесть: Той гледаше едно по друго царьтъ и иу правяше нановенш, на конто Н. В. не давайте внимайте, за да ну си отговори. П. 25. Мантёда с. ж. мантнма: Тя дохожда секи день при нене н H I удри на голъ гьрбъ по сто волевн жилы, додето протече крьвьта като река! после аена една козинена рыза, обличи ни съ не» и вьрху й туря щ