* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1171 —
тази сьрневата св*БТЛива ыантела; а това прави, не за да ми почита, нъ да ся подиграва съ нене. X. / , 95. М а н ъ с т о с. с. тоже что навйсто. М а р а н г о с ч ю л у к ъ * (marangbos, et maranqon,vulg. maranghoun, s. t. Menuisier). с. м, столярное ремесло: Въ послЪдне-то стол^те до Р. Хр. ся появнлъ марангосчюлукъ н живопись на восъвъ. Л. Д. 1874 р . 144. М а р а н а с. ж. зной, жара: Л4тнята нараня са умЪрява отъ прох ладный зефиры (Vardeur de VeU—), конто духатъ но пладня, и услаждавать въздуха. Т. 137, Танъ, нивогане са освща мара и я та на ванвкулыгв (les ardeurs de la furieuse canicule). T.305. Мине пролить разцьфтяла, Мннать л?тни наранп, Дойде есень, дъждъ н хала, Падне сн4гъ по равнини. Вазовъ* Мар(г)аз%* с. м. попрекъ, уворъ, упрекъ: Че веке ни са дод&Ья От бащини ни наргази От д*Ьдовн ни накази. Д. 19, 67—69. М & р г а р е н ъ пр. жемчужный: Маргарна чарупка (жемчужная ра ковина). Бог. М & р г а р е ц ъ с. м. женчугъ: Ако те с д^ли зан-врат (ханъми-те) Ти йм с жълтйци отвръщаш, Ако със жълти иерапци, Ти пап със дрёбен
маргариц. Д. 52, 13—16.
М & р г а р и т ъ с. м. женчугъ (гр. иартарЬтк): Сйтен дъжд валй к а т о М а р г а р и т . Д. 67, Ь Гулямъ щи бикшишь да земи: Девять тувара съ ннани, Десети ситенъ маргиритъ. Ч. 300. Па найка ю е туряла На&сЪко шиво руб1я, На &свкый сачякъ наргаритъ. Ч. 335. М & р г а р й о в ъ пр. жемчужный: Дьрв1е и растешя, вовто б*ха поръсени съ иаргар1ова роса. Р. А . 83. М а р г а р ъ с. м. тоже что наргаритъ: Той зируни,—ситни дребни силзи, Киту ситянъ маргаръ чякъ ду черни зимя. Ч. 305. М а р г а т а р ъ тоже что наргаритъ: А силзите й теватъ взъ очите като вдарь наргатаръ(!) 3. 50. М а р г а т а р е н ъ пр. Сано грикините и пловдивсвите чафкн сЬдатъ съ скристосани рице, глодать взъ прозорцпте—водатъ нижете си за носовете, продавать честьта св за наргатарено зирно и хвалатъ са съ своите гнусотив. 3. 82. М а р д а (ср. marda, s. t. Се que le venddur exige de Vacheteur au dela de ce que la chose vaut) с. ж. бравъ, бракованный негодный то варъ: Та каквы-то нарды и да былы тыя стокы—Нашн-ти тръговци и немарять за това. Л. Д. 1869 р . 171. М а р е межд. въ обращешивънущин$(ср. море, бре): Марё Стоене, Стоене, НедМ са бавв изъ друми. Л. Д. 1876 р . 152. Она ну сте, казала, наре чов&че, ные сме снчкый—о день плакале. Ч. 259. Мари Стояне гидш Заран ще те обесшт. Д. 29, 14—15.
1