* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 815 —
изгорало! М. 9. Мавъ-Махонъ ся принуди да напусне Шалонъ, да изгори лагеръ-тъ и да ся оттегли кжмъ Реймсъ. J. Д. 1871, 223. Отъ жалости солдзи г пзгорйха. М. 38. Ништо не сумъ богу погрешило: Залюбифъ три млади свЪти 1о&ана, Си изгорефъ три тжрла л ганца". М. 55, Поел* го извадили изъ гробъ-тъ и го изгорили съсъ трьнк, клЪтнинъ-тъ. Ч. 42. 2) обожгу, обжигаю: Ако е г*рне-то гЬжко, готвачка-та може твьрд*Ь лесно да си изгори прлсти-тЬ или П А К Ъ найсетпЬ да го истдрве. Ж. Д. 1875, 104.
1
И в г о р ж И э г а р я м ъ въ средн. зн. сгорю, сгараю: Ако ти булче с дйтца изгори, П6-красно зе-щеш, пб-добри роди. Д. 55 13—14. Прекърстила ся н ся хвърлила, В огъи да гори канон да пзпълни, Там к умр^ла, но не изгорала. Д. 56, 22—24. Ъ догорила б&Ьла бо рина, Ъ изгоре&а тонки-те пжретп. Ъ с& истош&е злати плретени. М. 16. Кога киска ке ми ти изгоритъ, Тога млада ке ти сЬ прЪмлжа. М. 65. Сарданапьль затворилъ ся въ Ннневгёскыя дворецъ, заповЪдалъ да го запалятъ и изгорйлъ въ него. 1. 29. Ако не изгори тя (глава-та) въ огънь-атъ, нзгорЬте мене. Р. 5. А я поглодайте на онова поле, което е открпто отъ сЬка една страна? Това поле изгаря даже и пре ди да настане л4тото. 3. 106.
т
И э г о с т ж гл. св. угощу: Да нзлова риба златно крнло, Да изгоста кума и кумнца, Што ке остане зете и невеста. В. 221. И э г о ю гл. св- откормлю: Стига сте варили пиво и търкал&Ьле сте се по топлитЬ соби и хранили мухитЬ съ изговеното (жирным) си гЬло! Тб. 8. Н а г р а д ы гл. св. Н а г р а ж д а ю гл. дл. построю, строю: Господаръ-тъ на кл>щ& или кой-то ся е нагрьбнлъ да ш взгради. Ж. Д. 1873, 206. Така ся взградпли много к&щицы. ib. 229. Палаты б4х* изградены по прилик* на багдадскы-гЬ сараи. Р. 3. Многу убави сарая утъ голу злату изградяни, Д. р . 141. На Ормуэдъ изграждале са на в&зввшенннте мЪста богатп храмове, въ конто СА живйле н жерците на сл&нце-то. 3. 116. Женското образование е из граде но на неразум но основание. 3. 202. И з г р е б л И з г р я б и ; М. гл. св. И з г р и б а м ъ И з г р ё б я м ъ М. гл. дл. выгребу, выгребаю, вычерпаю, вычерпываю (о жидкости): Чякамы пакъ горни-ты (кырчовцы-ты) да дойд&ть да ни изгреб&ть житото нзъ ханбара и сыреше-то и масло-то изъ каче-то. Ж. Д. 1869, 233. Та че сичка пошть изгрибятъ водата и дръстлтъ пробптитЬ мЪста.
Тб. 83.
И з г р ъ к гл. св. И з г р ъ в а м ъ гл. дл. взойду, восхожу (о солнцп>
