* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 814 —
И з г н и ш гл. св. И з г н й в а м ъ м. дл. сгтю, сгниваю: Изгнвле са въ тунруцигЬ толкова всемирни гении. Рш. 21. И з г н о к гл, св. И з г н о я в а м ъ И з г н б й в а м ъ гл. дл. сгною, сгнаиваю, промочу пбтомъ: Дёвет години да лежиш, Дёвет постёли да изгнойш. Д. 51, 7—8. Разболелъ ся е младъ Стоянъ, Та лежи деветъ години. Изгноилъ деветъ постели, И деветъ мевн возглаве. М. 94. И з г о в б р в а с. ж. прпбаутва: Народни български гЬлесни уп ражнения и дЪтински игри съ изговорки имъ. Пк. 23. И з г о в б р к гл. св. И з г о в а р я м ъ гл. дл. произнесу, скажу, вы скажу; произношу, говорю, высказываю: И изговоре невзнна найка: — Па изговоре желна Димава. М. 131. „Нека говоратъ каквото щать... Азъ мисла. че тие н?ма какво да говоратъ, защото одавна вече с * изговориле сичви ... 3. 131. А тогавашнии человйци, защо то были добри и праведни, чювали гы (орисницы) къту изговаршть, нъ сегашнии, защо то станяли лошави и неправедии, не гы чуилъ вЪки. Пк. 3. И з г о в а р я м ъ с а выражаюсь: Еакто са изговаряне въ пословица-та. Л. Д. 1875, 91. И з г о в а р я н и е с. с. 1) произношеше; 2) извивеше: Нъ ные има да имъ заб&Ъл&Ьжимъ на тыя гЬхны изговаряшя, че всич ко това отъ гЬхъ е „вини о грЪсЬхъ". Л. Д. 1872, 265.
и
И з г б д а с. ж. выгода: Т4 всичкн гледали с<ь си спокойствне-то и ЛИЧНИГБ пзгоди въ то време, когато казанигв д*Ьйци с& търп&Ьлв оскудность, гонения и заточения. Пс. 9—10. 7. И з г о н и гл. св. И з г б н в а м ъ гл. дл. выгоню, выгоняю: Гладъ н вълчя нзъ шюмд-тл изгонва. Ч. 142. И ты щЪшь, кога и да е, д а дойдешь^ при мепЁ, да ми ся понолишь за нЪщо; а азъ щ* тя изго ни. 7. 154. Канфоръ-тъ употрДОяватъ на всякад*; щомъ са ус±гн едно малко нерасположеше, той билъ иэгонвалъ всяка болесть, в н н т ни повреди и пр. Л. Д. 1875, 108. И э г о н в а н е с. с. изгнаше: Съ изгонваше грьцкы-ты владыцы испоиежду ны, гЬхни-ти приходп остандх* на рац^-т* ни. Л. Д. 1869, 223. Да работи за изгонваше-то на непр1ятели-тЬ. Л* Д. 1871, 22F Наказали съ затворъ и изгонваше. ib. 244. И з г б р а с. ж. хорошенькая дпвушка, отъ которой парни сгараютъ. Кп.: Хой мори, Тодоро! Старосъ дошла изгоро! Казвать на онд« женд, коя-то е остарЪла, а ся кыти. Ч- 237. И з г о р и гл. св. И з г а р я м ъ гл. дл. 1) сожгу, сжигаю: Товар!, борина изгори. Д. 43, 28. Кю навале огань да та (дяволче) нзгуре Д. р. 142. Да би ми те (Днмна горо) ветаръ исушило! Да би ми те сонце
