* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 816 — и др. свътилахъ): ЛЪтенъ день, откакъ зайде слънце или рано пр-Ьди да изгр*е, съзираиы капчицы иа росл. Л. Д. 1871, 97. Три недели сонце не нзгрелу на небе-ту, Да сн грее да си свети на земета. Вв. 56. Звезда зорнйца изгрЬва... Защо ни тъй раво изгр^я. Д. 16, 15. Шо е младу ду сто години, Лу шо ша ни сонце изгрее, Сито да иалезатъ на белъ Дунавъ. Вв. 32. СлЪдъ облаци и бура сякога сладко слънце изгрява. Зк. 121. Отклоняясь оть употребит, знач. въ примп>рп>: Развалиле силни-не огне и, Изгреале дете налечко&о. М. 17. И з г р ъ в а н е с. с. восхождеше: Изгр4ването на слънцето б? близо. Тб. 49. Капитанина кад-Ь изгрйвание-то на мйсечина-та скочилъ и оставилъ стая-та си. Л. Д. 1875, 149. 1 И з г р и з * гл. св. изгрызу: Испаднала стара жал(б)а, Грабнала c i со дедо-то, Изгризала десно уше. М. 276. И з г р ъ б а в е н ъ пр. сгорбленный: йзгярбавенното сидение произвожда притисвъ на стомахътъ. 3. 346. И з г р ъ м Ж гл. св. 1) громко произнесу, загремлю: Лулчу изгърмд: Бащи! учете д&Ьцата и пр. Зк. 34. И тутакъ си потрепер&Ь въздух-атъ, кога народ-атъ изграмО: „Да к живъ великы князь! Р. 31. 2) выстре­ лю: Изг*рмено-то гюрле. J. Д. 1876, 81. И з г р ъ м я в а н е с. с. выстр&Ьлъ, залиъ: ИзгармЪвание-то на топа. Л. Д. 1876, 81. Петко беше навыкналъ колко да е на изгърмяваше-то. Р. А. 160. Н е г у б а с. ж. утрата. М. И з г у б и гл. св. И з г у б в а м ъ И з г у б я м ъ гл. дл. 1) потеряю, теряю, понесу убытокъ: Н. В. Султана никога не изгубва случая да прави н-Ьща въ честь на славни-т-Ь сн предшественници. Л. Д. 1876, 133. Съ едн& дум*, тя изгубва законъ-тъ и право-то на моминството. Ч. 69. Крьстинка не изгубваше надежда. Зк. 210. „Изгубвамы това най-драгоц&Ьнно вр^мя и свободенъ чясъ. Л. Д. 1870, ИЗ. Сичко изгубено! Р 72. Карлъ V I изгубилъ ума си. / . 210. Ако ти да не би изгубила умътъ си, то не бн говорила такива н^ща. 3. 2. Tin войницп Българи -изгубвах* си ц$до л4то. Гп. 249. 2) погублю, гублю: Слепцы калугери н изгубих* Техьнъ пощядих* животъ Турцы. Гп. 77. Та тежка свадба си срещнахъ, Та сп изгубихъ кумове, Кунове, старосватове, Та си имъ узехъ два млада, И Tie млади девере, Та гн изведохъ, мамо ле, Во тая гора зелена, Дето пиле-та не пеятъ, Дето си човекъ не ходи. М. 94. И з г у б к с а И э г у б в а м ъ оа изчезну, про­ паду, погибну; изчезаю, погибаю, пропадаю: Прыщчета-та ся явявать слйдъ три или четыре дни отъ булясваше-то и въ осмый день всичко ся изгубва. Л. Д. 1871. 142. 1упитеръ по Октомврия са изгабя въ заа 1