* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 791 — Въ соединенги съ другими частицами в усиливаетъ ихъ значете: Татунчо майка послуша... купи бръзи биволи, Изора бащпно угоре. НасЬя б&Ьла пшеница. Па му и то не стигнд, Но си заварди царски пътища. Д. 31, 15—19. И ако би животни-гЬ, както са пвговаряме въ пословица-та, „да не ги пзЪдатъ вдшки-ттА т4 изгубватъ много и отъ цЬната си. Л. Д. 1875 р , 91. Жены-ты ся труфять повече и отъ Соломона. Л. Д. 1871, 204. Че ся е Ненчо наранил. Седемдесет и сед&м рани, По малко и отъ сачми-ти, Пб-млого отъ крошуми-ти. Д. 26, 12— 15. У това твореше има наймного русско, народно... за това и на Руссы-ты найдрагы сд тыя дв&Ь творешя. Ж. Д. 1875 р . 57. И д в а И т р и И ч е т и р е и т. д. оба, всЬ трое, всЬ четверо м т. д.: Дету щишь жялье едненогъ, Чи жяли, майчо, и двана. Ч. 322. Релнпозна-та омраза между Шш и Сюнны распалва между Персш и Турцив еднд длъгд борбд, коя-то одесятъчи жнтелиты и на двт,-тЪ дрьжявы. Ж. Д. 1870, 67. Едни преднЬти бывать общи на ученицы-ты и отъ дв*Ь-т4 гимназш, а пЬкои ся учять отд^лко. Курсъ-тъ на уче­ те-то в въ дв&Ь-&гЬ гимназш трае по 8 год. Ж. Д. 1870 р . 133. А оно­ ва мЬсто главины, д-Ь сд набитн крдгъмь крака, и кое е стягндто и отъ дв&Ь страны съ железны гривны, наричя ся венецъ главины. Пк. 45. СлЬдъ бащина-та ни сньрть останаха отъ баща ни три хыляды желтнцы, кои-то ши сподЬлихме спорЪдъ зав*?татъ му еднакво по 100 желт, и на трина-ны. X. I , 49. Тогази и четыритЪ рыбы издпгнали главигЬ. X. I , 78. 1 Съ особымъ оттгънкомъ въ народныхъ пгъсняхъ при прилагатель­ ные: Що да видитъ чудо и големо! М. 96. Хей Mapio, гиздаво де­ войко! Що е ляпо поле харбанашко, Харбанашко поле и юнашко! М. 141. „Придай сн, Янке, вьера-на, Вьера-на и Христянску-ну. Ч. 321. И съ заключительным оттп>нкомъ: Искренъ Милици говори: Лю­ бе Милице, Милице, Я викни, любе, та зап4й, Па запМ п*Ьсен с един глас... И Милица го послуша Та викнд, п4сен запйя. Д. р . 56—57. Коня Марку ли му говореше: „Подстегни ме съ дванаёсетъ колани, И му стегна дванаёсетъ колани. М. 9. Я пргади та ме отвържи От това дърво големо И отвържи ми ръц*Ьте. И овчарче го послуша, Та пр1йде та го отвърза От това дърво големо. Д. 34, 136—141. Севдннъ тейко заверува, Оти Севда ми си любе левенъ Пейка; И па за него к даде. М. 204. Колко н&Ьчто е потрЪбню тукъ, догдй ся найде всичко, что-то е нуждно да замени подойка-та майкд. И пакъ (и всетаки) к не зимай догд*Ь-то в&Ьщъ л&Ькаръ съв1>стно ш не испыта н не nptгляда. J. Д 1869 р. 92. 51