* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 790 — н ЧЛОВ&БКЪ и говедо добруватъ, сир. гЬлесно са усЪщатъ благодарив, тогава и отъ испотротена-та храна са потдрсява взаимна ползя. Л. Д. 1875, 88. Заплакала к гора-та, Гора*та и аланина-та, И на гора-та лист-то, И по гора-та пилце-то, И по поле-то тр^вЪ-то, За юнакъ, Панча индже-то. Д. 28, 1—6. И си бдлсна, п си тресна. М* 12. Та па сп тури мъжко детенце, Та го залюля и запоя му, И запоя му и заплака се. Д. 37, 24—26. УсЬдла коня хранена, Приплющи сабя френпя, И дтлга пушка бойл1я. И чифтелш пищови. Д. 41, 27—30. Хубаво се, снахо, премени, Пременн, йоще натруфи, С копринено и сукнено, И съ сребърно и златено. Д. 45, 41—44. И — е щ е , также и, даже: Не ще роди скоро майка и вторы като попъ Прьванъ Живковъ въ село Врьтопъ. Л. Д. 1869 р. 224. Пр1ятно вр-вмя ще бдде, ако подъ есень овощкы-ты и втори пять цьвндть. ib. р. 39. Всякой брои въ джеба си по 20—30 гр. гюндюлукъ ако не и по вече (если еще не больше), ib. р. 173. Та н чини, (Господъ) сано пи > ле,—кукавица, Що си ну натъ и денеска. Д? 19. Измежду това Фултонъ работилъ и откамъ друг* стран*. Л. Д. 1875 р. 46. За ивкаквы малкы заслуги или иосЬщешя у дона.., па было-то „и за люлд тютюнъ" - хайде у кръчмд-тд да ся почерпимъ. Л. Д. 1869 р. 120. По насъ тачать полераши, огненны марш—и тачать по-добрЪ и отъ цьрковны-ты праздницы. ib. 1874 р. 222. Н*Ькои бащи и майки отделять и посл&Ьдня-та хапка отъ уста-та си, само да направятъ економия. Л. Д. 1876 р. 62. И т о именно, н то. н притомъ: Този омразенъ трднъ е сдщия. кого-то една русска експедиция с пренесла въ Рондная, и то ето какъ. Л. Д. 1876 р. 129. Кучето случилъ втория коршумъ и то смдртно. ib. 1875 р. 150. Вижда се да си художникъ, и то същый художникъ! Э. Г, 12. Тога кравешко нл^ко е найдобра-та храна, само нека бдде всякога отъ сдщд-тд крав* и то младд, эдравд и да с на naiui*. Л. Д. 1869, 94. Въздухъ-тъ, ако в да е много тънко и невидимо нЬчто, пакъ е тяжькъ и то не малко. ib. 72. И т о й и тотъ, н онъ, да и тотъ: Радина клета майчица, И тя следъ Рада идеше. Ж. 70. Наджаска въ волята си много печенъ барабой и единъ доста год&Ьмъ кдсъ месо отъ костенурката, печено и то. Р . А. 50. Гдъ-то рана и той муха. Ч. 141. Гд&Ь двама и той третгё. ib. Останала Тиха мома... И безъ майка и безъ башта, И безъ брата, и безъ сестре. Лю единъ биденъ стрико,И тойболенъ кеда умре. В. 13. „Си имамъ кукя голема!" Кога дойдофъ да видамъ, Н&една греда стосше, И та 6iine потирена! М. 533. Та година зла скупил, Шиникъ жито за флорина, Баръ да е жито като жито. И то ми е канкальиво. В. 249.
