* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 789 —
зубья (въ гребмь): Между разц4пеныя ц-Ьви (въ бьрдо), коихъ казвдть здбы, ина разстоянье оставено за нишкы. Бьрдо ся дйли на главы, по десять здбы за главд, то есть, разчетъ или размерь за широчинд плата, кого искдть да тькдть. И казва ся: шестачка, осначка и проч. Единачка—11, н десятачка и пр. Пк. 85*) С л о н о в ъ 8&бъ слоновая кость: Столъ нсЬченъ отъ слъновъ здбъ. Р. 179. Здбк с а гл. дл. огрызаюсь, скалю зубы: Той та ноли, като д&Ьте, а ти ну са здбишъ, като кучка... 3. 99 „Мене са харесватъ сичките иояичета", казалъ Никола, и оздбилъ са така, както вдобще са здбатъ свчките задоволни хора. 3. 242. Азъ штд да отненд тия подзенни сокровишта изъ нектитЪ на тия омаяни змии, макаръ да се здбдтъ
г
срешто саблята ми. (Seine spitsen Zdhne gegen meinen Begen bleckt). Рш. 98.
И.
И дат. п. един. ч. отъ мп>ст. прит. ж. р. тя: Янка си потънд»
вЪнец-ат и плувнд. Д. 57, 33. А сейиенн й дуиаха: „Петковице ле» векилко!" М. 112. Тр4ба да присдтствуваие въ рождение-то й, въ зрЪлд-тд й возрасть н разпадвание-то й. Б. С. р . 7,
третье лицо единств, ч. наст. врем, вспомог. и. сьмь:
Мало байково агьнце, Какво ми й сладко заспало. Д. 43, 49—50. Гд* се й чуло, Янке, Дунавъ да си дума. Д. 57, 28—29. Кат w вид* бре мама и Плеснд ръц*в засияла ся й. Д. 40, 32—33. Кугату й тдй, пучякдй ндничку. Ч. 251. И союзъ соединительный в: Нодади ми дивить и калема. М. 188, Небо-то и земя-та c i тресатъ. М. 143. Вино шетъ три дни и три ноке. М. 144. Си отвори шарени ковчедзи, Си изваде свила и кадифе. М. 105. Тан има явор под стена, И до явора пещера. Д. 23, 35—36. Събличай чърно обл4кло, Обличай сине н зелено. Д. 41, 18—19. Дарови ленени и копринени. Д. 17, 5. Тога Симонъ тдрчатъ пра&у при пара, Ронитъ сдлдзи и рдце си кдршитъ. М. 88 р . Остан го свое мдшко дете, И излези надворъ до надвора. М. 141 р Отдалечь иде и вика. М. 140 р . На пазар сд ходили, И конопе сд купили. Д. 29, 26—27.
г
при числит. Деветъ годинъ и половина (девять лп>тъ съ половиной).
Д 40, 15. Девет години н месец. Д. 35, 26. Ой тевннчярье, ключярье! Дьеветь години какъ лежемь, И йоще дьеветь да лежемь. Ч. 321. На седемдесет дружина Седемдесет и седем. Д. 17, 8—9. Със деведесе джелати, И сто и двайсе Арапи. Д 17, 75—76. Попа ииа дв*Ь дъщери, И третя Гюла снашица. Д. 29, 8—9. Азъ имам до девет сина.—и една дъщеря. Д. 30, 23—24.
И—и союзъ соединительный и повторительный а—и: Когато