* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 756 —
Зачува са безл. послышится: По м1>жду това ненадМно зачюи му ся единъ плачевенъ гласъ придруженъ отъ жяловни п умилни ду мы. X. 7, 84. Додт,то тъй са самси удумваше и мыслеше Ганчу, зачу му са н^що, Зк 142. Зача* с. ж. купоросъ: (Противъ б*Ьсъ) да ся изгори колко-то ся може пд-глжбоко п пб-бръзо рана-та съ нажежено железо или съ барутъ или съ зачя. Ж. Д. 1871 р . 146. Платинена сгуръ е черъ прашецъ, който са прави, като сваримъ см&Ьсъ отъ платина и цвнкъ съ ptдакъ витриолъ (зачя). Ж. Д. 1876 р . 78. Зачага* с. ж, сЬрная кислота: Симпурн* кыселин* (зачяг*).
Ж. Д. 1772 р.
232.
З а ш е м е д ж гл. св. ошеломлю. З а ш е м е д а в а м ъ гл. дл. ошелом ляю: И наистнна, предложението на Нена било таково, което би зашемедило и още побистра глава. 3. 244. Мажете биятъ жените съ свопте то4ги по главите и по гарбовете и зашемедяватъ ги. 3. 311. Заш е м е д к са З а ш е м е д я в а м ъ са быть ошеломлену: Макаръ че б4хъ ся зашемадилъ отъ падаше-то въ водата отъ толкова высочт обаче ся мнчнхъ да дод* въ себе си. X. / / , 143. Удари го, да мта зашемеди глава-га. У. 234. Тне люл&Ьятъ д^тето до онова време, дор де не б*де потр4сенъ мозакътъ му н дорде са не зашемеди главата му. 3. 108. Обаче тя съ магш-гЬ си му запазва животатъ, нъ пакъ той б&Ьше зашамаденъ и залнеанъ, щото едвамъ въздпшяше нечюветвенъ. X. I , 91. З а ш е м е д я в а н и е с. с. опхеломлеше: Едно отъ найпнрввте действия, конто пронзвожда пушекътъ на човЬкътъ, е опияненнето идя зашемедяванието. 3. 15. З а ш й к гл. св. зашью. З а ш й в а м ъ гл. дл. зашиваю: Стунтяся безъ друго да т* запиемь въ тази кожя. X. / , 168. Ние штенъ да те зашпемъ въ свинска кожа и да те хвърлииъ на кучетата да те глохдятъ. Put. 56. Истпотъ денъ момите править фруглнца-та (байракъ), коя к турска, на неа заилена б&Ьла риза везана, а на варх-отъ яболко шикосано (варавосано со злато). М. р . 518. З а ш ъ п ъ р в а м ъ гл. св. зашуршу: По между тихото шумуленье на листьето, зашьпьрва, затр4ща нЬщо, ту расклащаше мамулигЬ, ту са спираше. Зк. 142. З а щ и п а л гл. св. ущипну: Докторътъ са хваналъ за носътъ, saщиналъ са, потлркалъ очьте си и тупналъ си кракътъ о одарътъ,— той мпелилъ че спи. 3. 195. З а щ о союзъ 1) вопросительный зачЪмъ: Слънчице мило мамино! Защо се слънце забавп? Д. 13, 22—23. Зорнице, ясна зорнице, Защо
