* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
н и тъй рано изгргьл? Д. 16, 4—5. Како и у нашла Иванца катрянянъ и му гу донела, поиитада гу, защокъ му е толковъ притрьсбвалъ? Ч. 257. „А 8ащо и за какво е на нриродата тоя азотъ, когато той н-Бма въ себ*Ь си никакавъ животъ?". 3. 23. 2) наравшь съ З а щ о - т о упо требляется, какъ союзъ объяснительный; потому-что, такъ какъ, что: Пущй Ббже змия трокглйва Да го удри межд* двйтё бчи Защб иска сое мёне да лега. Д. 38. 20. 22—23. Гекла съм, байне. рскла съм. Защо не ти съм прилика. Д. 47, 18—19. Я си извади врано-то конче, Защо ся конче р&Ьдко нахожда. Д. 5о. 11—12. „Айте сега на моя-та свадба, Заш& си грабнафъ за мене не&еста". М-57. Тога велитъ коня! блрза коня: „Престегнп ми мои царни очи, Защо не гля каде ке си ода, Ако сакашъ не&ста да фтасаме". М. 65. „Айви Bie до три елчп!, Аль сте дошле за вино, за ракля; Защо менЬ мн c i постигнало Постпгнало едно МАШКО дете". М. 49. Азъ гы не оставихъ за това, защо зналхъ добр! ПАТЯ. Д. 1809 р. 188. А той поб1>гн& отъ манастырьатъ, и сичкы ся оплашихд, защо-то той ионесе съ себе си и Ю Д Н А за клят* черна КНИГА. Р. 2, Той казваше като да е падналъ отъ яйкоя кула, та си потрошилъ кокалп-rL. защо-то не можаше да са мести вече. Л. Д. 1875 р. 153. Но защо-то та любяхъ едно време, макаръ ти да хвьрлеше любовь-та ми предъ крака-та сп, азъ нскамъ пакъ да та предпаза. Л. Д. 1875 р. 134. Много мн жално п тъжно, Защо ся мЬнилъ Никола За Станка, булне, долненка. Д. 69. 12.13. 15. Ако ви я намерите тамъ ropi, на ли азъ ще си изЪмъ САрце-то за нея, като ви гледамъ да сте двама прил4пени. защо-то тя за мене е в4чно пзгубена. Л. Д. 1875 152. „Той е едпо диване". Над&Ьвамъ са той ще «>, защо-то ако му сд думи-т4 прави смисли са Ерминио! . ib. р. 135.
г й
З а ю с н м и. се. впаду въ глубошй сонъ: Нъ като глътна малко сокъ, смалп щогод&Ь жьдностьта, щото заюсна та заспа сладакъ сънь. Р. А. 80. Tli3H робпны—думахд, че ноята жена царицата—ейка нощь сл*вдъ като МА приспивала да заюенл въ единъ дълбокъ сънь, оставя Н А п отива при любовнпкатъ си. X. 1, 88. З а я в л е н и е с. с. заявлеше. явлеше: Т?зи заявления СА добри знакове, но Tf> не доказватъ, че отиваме както трЬбваше. Л. Д.
1S75 р. 31.
Заякнлг.< св. З а я г к в а м ъ гл. дл. окрЪпну, укрепляюсь: РАП/ЬГЬ ни ЗЯ4КНАХА (endurcies) вече въ труда. Т 234. Като унравп т-Ъ мысли къмъ Всесплнаго Закрытеля иа иезлобивостьта, заекна са толкозь, щото определи да нзбере сетнйшто. Р . А. 104. ТЪло то му са укр4пяваше и заЬкваше сЬкый день (se fortifiait et endurcusait clavjne
