* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
зачьрнкть гы съ вЬнецъ тужбы в горести! Пк. 103. Защо искате да ма ожените безъ време? Или искате да ма зачерните? Не женете ма още: дайте ми да поживая и да са иорадвамъ на младините сп . 3. 243. „Зачерни ти, мой синко, хубаво-то момиче! 3. 258. Зачто-то союзъ такъ какъ: Зачто-то мыслю, че мнозина отъ васъ не знаете, на что е познана жепа-та на тоя св4тъ, зато сьмъ лаумнла да Ви прикажи» сега за това. Ж. Д. 1869 р . 144. З а ч у в а м ъ гл. св. сохраню: Господь ме е зачувалъ отъ такова безумие. Пс. 11—12 р . 200. Сега назваше-то имъ Срьбн ся зачувало само у НЕКОЙ словенскы племена. Ж. Д. 1872 р, 209. Добр* ще е бы половина-та отъ сЬмя-то на бубы-ты да ся исчюпи, а друга-та поло вина да ся зачюва н^йд^Ь на хладно мйсто. Л. Д. 1874 р . 194. З а ч у д н и ц а с. ж. волшебница, колдунья: Варви старчекъ прпзъ ностецъ, Тиква носи на газецъ; Поардна старчекъ на мостецъ, Удри тиква на газецъ. Та попоарска зачюдници и почюдници. Ч. 114. (БаяHie за уроци).
в в
Зачудж гл. св. изумлю, удивлю. З а ч у д в а м ъ гл. дл. изумляю, удивляю: Това зачудило гостп-тЪ. Ж. Д. 1875 р . 160. Но изведнашъ Янакц разбогат? и зачуди и старо н младо. 3. 113. Хората, конто му нзлазятъ наср&Ьща, го зачудватъ съ свонятъ щастливъ видъ. 3. 235. Филибелиете давать само по едно сладко и по едно каве. Hina кого да зачудине! 3. 241. Зачуди* оа З а ч у д в а м ъ оа удивлюсь, изу млюсь; удивляюсь, изумляюсь: C i зачудватъ нейдзини-те бравя. М. 55. „Имамъ керка работница", Кога фурка i казафме, Не&йстица c i зачуди. Кога парта i казафме, Не&^стица c i преклрсти. М. 534. Зачюденъ останн оня живописець на Т А » поканя. Ж. Д. 1873 р . 199. J2) приду въ недоумйте, недоумйваю: Бракя c i зачудГе каде сестра да скрИлъ. М. 74. C i зачудп цар-отъ що да чинитъ. 31. 48. Зачудв а н ь е с. с. удивлете, изумлеше: Азъ, княже, напразно тьрся рЪчи, ч^ъ коите да искажа мое-то зачудванье. Э. Г. 21. Зач^ш гл. св. услышу. З а ч у в а м ъ З а ч у й в а м ъ гл. дл. слышу: Кад зачу Стоян мама си, Възседн* конче хранено, Подир Калинка отиде. Д. 41, 40—42. Как зачу Ал1Я тъз& дума, Той на кад1я обади. Д. 48. 11—12. Що го зачу. ce послуша. М. 42. Как к зачуло слън це-то, И на слънце-то майка му, Че с* булка-та върндли, Че с* Гроз данка в^чалн за ясно слънце. Д. 13, 106—110. От гд* ic зачул Ни кола, С др4хи-те скокнж у Дунав. Д. 61. 18—19. И тойзь часъ като съгледатъ, че гы зачюйватъ, да ся потеглюватъ на вавттрЪ полека лека между дьрв]ет1">. Р. А . 195.
f
48*
