* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
- 737 — си), навыквать. псувать. засрамять гы. Л. Д. 1869 р. 103. Азе ся, мамо, засрамнхъ. М. 130 Куиидонъ са засрами като са вид* навить. (II cut honte de se voir vaincu). T. 61. З а с т а в а ; гл. св. 1) остановлю, задержу. З а о т а в я м ъ гд. дл. оста навливаю, задерживаю: Я застави та сремска ночхя, Та отвори врата и пеижери, Да видцме, защо дни губпме- Ч. 339. Тогази Айдинъ, като вид*Ьлъ че братъ му има потр1,ба отъ успокоеше, вече не го заставилъ. X. /, 11. 2) принужу, принуждаю: „Тосъ пать оставете ма да оплача баща сн"—Калипса не см&Ьй за пьрвый ПАТЬ иозече да го застава: тя са престори даже че upieMa участие въ скърбьта му п че са е нажалила за Одиссея. Т. 9. Менторъ. твьрдъ въ своит/Ь мадры преднам&Ьр е т я оставяпте са на Калипса да го застава. (М. se laissait presser par С). Т. 103. Застана* и. св. остановлюсь, стану: Изметила исчистпла (дво рк). Та застана спроти слонце. Ж 573. Право тегле на лепи мана стиръ, Па застана на царквииска врата. М. 143. Пушка пукна, Янко падна, Коня застана надъ него, Коня диванъ да му чине. М. 97. Ъ долетали три б&Ьли галаби,—три сиви гумени, И си застанале (опусти лись, тли) на бЬла-та лоза. М. 379. Изъ между гЬхъ сс отдели и за стана (>/ сталь впереди) напредъ единъ снаженъ, низъкъ... Тб. 32. Па c i качи на дивапи, Нели надъ него застана, Застана солдзи порони На негово б4ло лице. М. 171. З а с т а р ъ л ъ пр. престарелый, постарЪвппй: Львъ-тъ застар&Ьлъ лежалъ боленъ въ пещера-та си. Сб. 95. З а с т е г н и гл. св. стяну, привяжу. З а с т ё г в а м ъ гл. дл. стяги ваю, притягиваю: „Развлржи ми раце-тп".—Никола отъ конъ иосегна, Двашъ му раце-тп застегни. М. 92. Товкачъ го увърза въ губове и като го застйгна за сЪдло-то упхти се пакъ заедно съ него. Тб. 89. Застёлж гл. св. обтяну, закрою. З а с т и д а м ъ гл. дл. обтягиваю, закрываю: Застелите прозореца добр*; ако сукно-то, съ кое-то го застплате, е доста дебело, то у стаю-та ще баде докрай тьмно и черно. Л. Д. 1871 р. 101. З а с т и г н и гл. св. З а с т й г а м ъ гл. дл. 1) застигну, застигаю, до гоню, догоняю: Кой-то стая зарань късно оть д*Ьгло, ц4лъ день крьCTOCBJI, а чтомъ ся залови за работа, нощь-та го застига. Л. Д. 1871 р. 197. Р. д-Ьто тичагае пешакъ край морето, не можеше да застига бързый вьрвежь на чьрника. Р. А. 179. 2) Въ сред. знач. настану, на стаю; приду, прихожу: Лету си е вече номиналу, Застигнала люта зина и студена. Вв. 58. Кога трьгна, застигна му писмо отъ една голймка 47
