* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
738 —
господарк*. Л. Д. 1874 р. 115. З а с т й г а н е с. с. Ранно-то застнгане за работа добнтакъ и ранно-то загойвание у говеда-та не са сжгласяватъ никакъ. Л. Д. 1876 р. 48. З а с т и л к а с. ж. занав&Ьс.ъ: (Слънце-то) тамь, Д&Ьто rpie и лъщи, веднага ся затуля, като да е теглена пр&Ьдъ него нЪкоя застилка. Л. Д. 1872 р. 117. З а с т к н ж л. св, застыну. З а с т и в а м ъ З а с т й я в а м ъ гл. дл. застываю: Той видЬ жена, като че въ скоро едно движение застинала и окаменела (увгкЪьлъ женщину, казалось, застывшую и окаменгьвшую). Тб. 52. Съ заиирапе-то на посл"Ьдна-та канка па кръвта застинва и душа и мисълъ. Рш. 107. З а с т о я н ъ пр. 1) стоячгё: Застояна-та вода ся покваря и усмрьдява. П. 14. 2) отсталый: Цивилизащя-та, коя-то ся м1шява, излиза отъ проминаемый, а не отъ застойный деятель. Л. Д. 1874 р, 107 З а с т о й (са) гл. св. З а с т о я в а м ъ (са) гл. дл. 1) остановлюсь, останавливаюсь: Я застояхъ, та заслушяхъ. На калпакъ ми слана падна. 9. 334. Лйтн ипле, л^ти пиле, Трепти, застоява И юнаку ду ма. Л. Д. 1876 р. 148. СЬ застоя Гпно Арнауче. М. 102. Застойте с* седумдес&тъ юнаци, Да си зберамъ моя цярна коса. М. 146. Отъ тук стана пиле да отиде,—СЬ застоя на юначко рамо, Му прикажвитъ за три кука&ици. Л/. 239. Слнце ми сЬ застоело, Стреде небо на плад нина, Да ми видитъ вельо чудо. М. 651. На единъ патешественникъ не е дозволено, както на единъ стихотворецъ, да са застоява д&лго време при любими-тЬ си открития. Л. Д. 1875 р. 35. 2) останусь, оста юсь: Словене-ти, конто ся застояли по источно-римско-то царство, испрьво ся наричали съ народно-то си имя Словене. Л. Д. 1872 р. 211. Тогава р-Ьшихъ вечь да ся застуи» и успокоя въ отечеството сн. X. II, 20. Не му стига Д&Ьто ся застоя въ село то и са храни по между ни. Зк. 182.
1
З а с т р а с т ж с а гл. св. страстно влюблюсь: ТрЪбали, като ма ви ди Телемахъ да са застрасти още повече къмъ Евхарнса? (Faudra-t-il que Telemaque, en me voyant, soit encore plus passionn4 pour son Eucharis?). T. 110. З а с т р а ш й т е л е н ъ пр. угрожаюпцй, опасный, страшный; Тая рана не б&Ьше застрапштелна никакъ. Л. Д, 1875 р. 144. З а с т р а ш А гл. св. З а с т р а ш а в а м ъ гл. дл. запугиваю. З а с т р а Шт с а нахожусь въ erpaxi: Както едннъ корабъ въ развжлнено-то море застрашенъ всяка минута да са изгуби. Л. Д. 1875 р. 147. З а .