* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 736 — здравляватъ съ почетно имя „свато". Той гы поср?ща засмЪно и npiaтелскы. Ч- вв. Все естество ciae засияло, Въздухъ ся благовонно услазда. Гп. 50. Засмъж с а гл. св. возвр. З а с м й в а м ъ с а гл. возвр. дл. улы­ баюсь, засмеюсь, улыбнусь: Зарадва ся Гергювица, Плесна ръцЪ за­ сияла сяй. Д. 40, 25—26. Иванчо жално заплака, А пакъ Пенка ся заснула. Д. 71, 29—30. Иде едно момиченце засм^ло са до ушичкя. Ж. Д. 1875 р. 15в. Петръ са заси^дъ отъ тази остроумна изннслаца. Ж. Д. 1876 р. 182. З а с м й в к а с. ж. усмешка, улыбка: Ти нрошедше съ сладката си засмйвка (sanftldchelnde) Рш. 31. З а с м о д к гл. св. засмолю. Засмолявамъ гл. дл. засмаливаю: Поел* наливать вино въ боцы, коихъ засиулявать и запечятвать добр*—Т4хъ боци зим* заравкть въ слана въ зимницы си. Пк. 75. Тамъ дръстятъ и засмоляватъ каикътъ. Тб. 32. З а с м у ч к ы. св. засосу. З а с м у в в а м ъ гл. дл. засасываю: Комарьтъ сд сплелъ въ пакчина-та и го засиукалъ па«въ-тъ. Сб. 92. З а с б б н о нар. сподрядъ: Любица ноже и до сто идти пон±когда да продьлжи засобно свое кукуванье. Г. П. 161. Тогава буба-та дви­ жение изньлнява само напр^кы засобно, а напрЪдь еще не ножи да ся движи. Пк. З а с б б н о и о б р а т н о впередъ и назадъ: E (точилка) R натискать засобно и обратно на тЪсто-то, до дЪ ся изтьни. Пк. 37. З а с п к гл. св. З а с п й в а м ъ гл. дл. засну, засыпаю: Заспала ми к царица Царю на десно коляно. М. 62. Какъ рудо ягне заспиватъ (моиче-то). М. 475. Пакъ са легналн Заспали Един другому на ръка. Д. 34, 131—132. Ако докл* ссуче дЪте-то е тихо, а поел* не заспива и реве, причина-та е... Ж. Д. 1870 р. 94. Ако (д&Ьтца-та) са уморены, ты нйма да ся забавить да си заспять кротко. Ж. Д. 1872 р. 143. Съвсемъ заспал1ятъ Прьвчо. Л. Д. 1870 р. 172. Заспала ш малка нома Във градина под трандафил: Д. 68, 1—2. СЪкый заспива (chacun $*епdort) безъ да мысли за утр-Бшныт* трудове. Т. 206. З а е п и в а н и е с. с. засыпаше: Да ся минува постьпенно къмъ покой пр?ди заспивашето. Ж. Д. 1873 р. 94. Засрамж гл. св. посрамлю, обезчещу. З а с р а м я м ъ Засрамяв а м ъ гл. дл. посрамляю, обезчещиваю: Бае Богдане, войводо! Азе ща бае, да ида,—Давно ма вълци изедать, Дружина, да не засраняйь. 7. 284. Тя е искала да ма засрами предъ хората. 399. Ако я е погледналъ, зеръ е то яаправнлъ да го засрамп (urn ihn ги beschimfen) Э. Г. 32. Мнозина ненарливи родител1е и учител1е затварять (дп>тца-т&