* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 372 —
прасолъ, пастухъ: Манафи ходил* и пигат за Татунча юнак разпнтват Овчари говедари. Д. 31^ 25—27. Днесь овчере-гЬ и говедаре-rb добывать агнета и телцы кога щать пр*взъ година-та. Л. Д. 1869 р. 175. CtKifi Пруссепъ, и найдолшя говедаръ е ходилъ нного или малко въ училище. ib. 1871 р. 214. И говедаръ-тъ п вучета-та съ викъ, крясакъ и лаяние тачятъ подир-Ь имъ. ib. 1875 р 89. Ср. сл. овчеринъ.
г
Говедаринъ Говедаръ с.м.
пр. говяжй (бычШ и коровШ): Кораво мясо сир. OB4ie и говеждо. Л. Д. 1872 р. 136. Варенъ говеждЦ дробъ* ib. 1875 р. 86. А нЪкои си измазввть тыя плЪтеща Л-БГЬ съ гъвежди лайпы или съ прьсть. Пк. 34. Къту сн изтъкнть Платове платнены, вьрньть гы, кыснать гы въ зелены тьв^жды лайна. ib. 86. Ср. сл. лепешка, Ерения.
дл. I) выражаю почтете нолчаыенъ, держу себя учтиво, кланяюсь (ср. чсги. hovfm, pozhowiw&m): Говене заявление
Говежди Говечки
Гов&к гл.
учтивости, почтительности (син. честь): Прощаеайте за много говен* И за често кланянк. Д. 45, 61—62. Мама й плаче наричя: Грозданке мило мамино, Девет години съм те сук&ла, Девет мйсеца да гов4йш На свекър и на свекърва, На пьрво лнбе венчано, ib. 13 68—73. „Прощавай, куне говЗДни, Говййни, куне малчани,—Роднина я не родннна, Булка са назад не враща. 3. 78. Въ старо врЪняприказвать чи булка си носила було до 9 цйлы мЪсецы, н дод* ё раждала дЪте, и говела въ сичко това разстояние свекру и свекьрвн т. е., не продумвала нищо, додй ш не простыть. Тойзи обрядъ еще ся варди по много мЪста въ Българик, да говЪиьть млади булки по нЬколко си дны, не само свекру и свекьрви, нъ и па другы лица, кои съдЬйствувать въ свадба, какъто куму и кумици и прочимъ, ков тоже трЪбва да гы выкать на прошк& въ урйчепы дны и да гы подаршть Н*БЩО си. До него врЪмя млада булка нищо не говори, в ся казва, чи „FOB*be ; а и жениху млада булка не продунва, додЪ не к прости пьрвый вечярь, и й подари нйщо сп, кое та снатря за свято и дьржи прЪзь ц^влый си животъ. Пк. 126*). Мама н плачи, наричя: „Грозданке, нила намина! Девять годины си сукала, Девять мйсецы да гов4ишь! На свекра и на свекьрва, На пьрво либе вЪнчяно. А Грозданка ся дочюла, Девять годины да гов*й! ЧИ ё Грозданка говела Девять годины на свекра, — п на свекьрва На пьрво либе Слънчице. Слънцу ся жалба нажяли, Чи е Грозданка н4мпца. Та ся за друга зачуди, Да не ё пЬиа нГ.мица; Пк. 128, У южните Славяне нев+»стата roBte (не говори) до онова
t т и п K