* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 371 — н смешно, и жалостно, и вонично, н трагично, и отчасти гнуснавичко. 3. 292. Гнъсенъ нн е тоя черенъ, потъмнелъ векъ. Рш. 12. Г н у с о т а Г н у с о т и я с. ж. нечистота, грязь: Некой пать дрпскавица-та става отъ кыселы гнусоты набраны по чирва-та. Л. Д. 1871 р . 130. (Херкулесъ) да прекара презъ дворища-та имъ една река за да имъ извлече гнусотии-те. ib. 1876 р . 54. Туку до техъ виждамъ теленца да са мачатъ да си извадятъ крака-та изъ гнусотии-те. ib. Г н у с ъ м и е я гнушаюсь, мне про^лвно: Гнуси ми е тебе да кола, Да сп не марса ножеве. 3. 232. Нека всякы любопытьнъ об­ ширно чьте, ако не го ё гнусъ, за да са увери! Гп. 210. Г н у с к с а гл. дл, гнушаюсь, брезгаю: Маненн вънкашно нсповедуватъ мюслиманска вера, нъ друзи-ти Мослимане ся гнусять отъ техъ. Л. Д. 1869 р . 68. Требва да ся испыта кое нечто отъ яспя не обычя юяница-та и отъ что ся гнуси, ib. 118. Да ся гнуси отъ яъжш-та. %Ь. 166. Синъ му п негова-та жена (снаха му) са гнусяли да го гледатъ. ib. 1876 р . 182. Ср. сл. погнус«(са). Г о в е д о с. с. Г о в е д а мн. крупная рогатая скотина (син. добнче, добитъкъ): Цуцуль паснтъ гояда По край река Ситница. М. 25. Сичко-но бегликъ земете, Овце-те сасъ овчере-те, Говеда съ говедаре-то. ib. 112. Cropifl сивн говеда. ib. 134. Гк/ргице залимъ душице! Зарана вечера готвп, Зарана предъ говедата (т. е. до выгона скота въ поле), Че ке зарана да дойда. В. 83. Говшда-та. Ч. 112. (ср. подъ сл. Власъ). Гражь за гъведа и конье. Пк. 35. За говеда пб-харно е едро-то сено, покосено по умерено - влажны ливады. Л. Д. 1869 р . 212. Говедо-то ве само ся спряга да ни оре, врыпе и преноси тяжкы товари, нъ еще ни и хранп съ млеко-то и мясо-то си. ib. 1873 р . 267, За завъда требува да ся оставить само оныя говеда, конто щать врядвать за работа, ib. 269. Человекъ и говедо добруватъ сир. телесно са усещатъ благодарни. Л. Д. 1875 р . 88. Ако ви нея убихте коварски, и гледате и мене да земете живота ми, то сте едно диво добиче, п кой-то не ви убие, наистина той ще е едно големо говедо. ib. 152. Кат& човекъ си ма родила, Кат& говЬдо поживехъ... Нема на светъ-тъ говедо: говедо-то нема гробъ. ib. 1876 р . 157. Ср. подъ сл. Еремпя. г Г о в е д а р с в и пр. наступай: Падало говедарско (спюянка пастуховъ, пастбище). Д. 3. Кога ходилъ ДЬдо - Господь по зенмь та t* благославялъ, отишалъ пьрвы пать при говедаря. Пк. 138. Ваоружени говедарп съ ддлги мустаци п леки дрехп; тЪзн иастори са синове на Арпада. Л. Д. 1876 р . 120. Ср. подъ сл. ратай. Ч. 316. 24*