* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 373 —
време, дорде не добие прошка отъ свЪвдрътъ си, отъ дЪверете си и отъ кунътъ си. 3. 312. На отходвенк-то зетовски-отъ татко фдрлатъ дробни пари надъ глава-та отъ негЬста-та, коя гувеитъ качена на коня. М. р. 516. ПослФ тоя обрядъ нев4ста-та гувеитъ до врата-та — Кум-отъ и старосват-отъ имаетъ право да мкчатъ зет-отъ и нев?ста-та со секакви тешки испитваня, на ирим. нев4ста-та да 4 оставить да му гувеитъ цели часови. ib- Нев^ста-та три пяти ct кланатъ на татка 4 и кум-отъ, и ходить ва стврна, кдде често с* кланятъ (гувеитъ). ib. р. 120. 2) подношу, съ почтетемъ дарю: Мома-та не ядитъ отъ овошви-те що сё во пшпа-та, a Tie що сё во бЪда-та везана риза, коя чуватъ мома-та 8а да c i кланятъ (гувеитъ). М. р. 517. 3) гов4ю. голодаю: ГовЪе, че н4на що да яде. Ч. 142. Щорецъ c i молилъ на мравктв Да го нахрави, че отъ гладость тл*й.— Что прави л4тось ти? —„ПЬхъ изъ нивы-та .— „Иди сега играй пдкъ и говЪй".—Момчета работете па младость, Да не говей те на старость. Сб. 110. Извайнапр?дь возлетата нерачахв да ядвть, по като погов^хв н-Ьколко време, навыкндх* малко по малко съ н4кои зьрна отъ жита-та и зех* да ся опитомлть. Рс. 86.
в в я
с. с. соотттствуетъ созвучному русскому его синониму: Въ рЪдко говно не хврьгай камвкъ, да та не напрьска. Ч. 138.
Говно Г о в о р к а с. ж. Говоръ с. м. 1) языкъ, способъ выражения: По нвкогажъ като сЬдеше вторачваше ся на т4 добытцы, и говореше съ т4хъ, като да ся подземаше че разбираха говорката му. РА. 90. О! колко пикаква му ся виждаше тогава веселба, воято усЬщаше отъ нечюветвепна говорка на пситака като ся ерзвни съ радостьта на раэговорката съ Петко. ib. 119. Познавамъ даже тъзи полуусмихка. небрежната му с4нка, пр1ятныйтъ ну, и ростъ и уб4дителенъ говоръ (sa parole douce, simple et insinuante). T. 152. Ако e то катадневенъ говоръ (Wenn es das alltdgliche Possenspil ware*!). Э. Г. 92. 2) жи вая, устная рЬчь: Точно и ясно да си излага мислитЬ — въ говоръ било, въ писмо било. Uc. 9—10 р. 183.
Г о в о р и «л. дл. говорю (син. велик, думанъ, казувамъ, хората): Какво тя сладко говорит! Д. 22, 25. Селяне му (овбрЪха... Дан им бал нн гоибраше. ib. 39; 4^13. Там си найде бяла Неда Ду три хнляди юди Та си хи в*Ьлетъ говоретъ. Д. S. 2; 7—8. 10. И Самови ла ворегие. М. 4. И 4 воргътъ деветъ бракя. ib. 6. Ты ми ci мошне налютила И вормтг на своя стара майка, ib. 57. Тога воритъ дете малечко&о. ib. 59. И 4 воритъ Марко Кралевиве. ib. 121. Тога вори сестра Ангелина, ib. 144. Тамъ дека герданъ си ниже, Тамъ помина
1
