* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

377 ВЪВ ВЪД 378 ' XIII в.). Не познахомъ вкуса хл*бнаго. (panem поп gustavimus). Жит. Онуфр. Мин. Чет. гюн. 173. — Въкоусъ въ гл**хъ тъщ'шхъ. Жит. Пафн. Мин. Чет. февр. 280. т- Въкоусьша горькаго въкоуса. Прол. XIII в. Т*мже и жена заченпш горкыи вкусъ, и давши мужеви горкаго того же вкуса, отъ льсти непр!язнены. Зак. Греч. — Отъ древа възбраненаго вкуса. Кир. Тур. о черн. чин. Въкоусомь др*вьниимъ испадохомъ ис породы. Прол. XIII в. — варенье: — Творяше старець вкусъ малъ. Ефр. Сир. XIII в: във&сьнып: — Небонъ и м ы въкоусьныимь чоувьствъмь ествьствьноуму хотънию иоуждьноумоу наплъндкмъ. Io. екз. Бог. 97. А иже с» наричоуть въкоусьнаи творитва изливомъ. т. ж. 192. В Ъ В & Г А Т И , В Ъ В О Т А Ю : — Егда вкутаеши Cv гумна i Cv , тъска (ev тД euvayaYeiv, cum collegeris). Втз. XVI. 13. no en. XIV в. въкЙтъ: — Ком&ко АЗЫКО оустроилъ вку* (правителя, rectorem, ^Youjjievov). I. Сир. XVII. 14. (On. I. 83). В Ъ К Й Ш А Т И , В Ъ Е Й Ш А Ю — уыьоЪси: — Христовы пре­ чистыя крове вкушающе спасаемся. Илар. Зак. Благ. Почьто бо не слоухомь г л и д а к м ъ . . . , а ноздрьми въкоушакмъ. Изб. 1073 г. Сего свящеянаго нын* пршмающе хлъба тако вкушаемъ, якоже и они хлеба небеснаго. Кир. Тур. 20. във^швнигс—вкусъ, одно изъ пяти чувствъ: — Слухъ, очи, обоняше, вкушеше, осязаше. Кир. Тур. Поел. Бас. 118. W вкушенш... иже въ брашн* и питш бываеть. Никиф. м. поел. Влад. Мон. — fzvaii, вкусъ: — Не в*сть медвьна вькоутснии. Панд. Ант. XI в. (Амф.). Горъкъмь въкоушсниимъ грЬховьныимь отъ Б а . . . отълучакма пр*зьр*ти. Гр. Паз. XI в. 11. В Ъ К ^ Н Ш В А Т В : — вкушать: — Сна въкоупшвати. Жит. Оед. Ст. 57. вък&гль — вкусъ,одно изъ пяти чувствъ: — По .д". моу (чювьствию) еже есть вкоушь. Никиф. м. поел. Влад. Мон. в ъ в ъ н А Ж и т и с г а — см. в о в н А я с и т и с г а . В Ъ В Ы Д А Т И , В Ъ В Ы Д А Ю — iniiccrc: — ГАко же в ъ нсточникъ чисть вкыдаетъ кто. Прол. 1430 г. (В.). в ъ к ъ ш г а т и с г а : — Б * бо раслабленъ тЬломь. ико не мощи кму обратитисА на другую страну... многажды и червье ВЪКЫНАХУСА подъ бедру кму. Пов. вр. л. 6582 г. в ъ в ъ 1 с н £ т и , въвъ1СН& — ^uftouodat: — Подобьно ксть (цретвик Бжйк) квасоу иже приимъши жена. съкры въ М У Ц * трии сата. доньдеже въкысе вьса (е£и{ш»п). Жук. XIII. 21. Остр. ев. В Ъ Д А А Н И К — волнеше: — Вълаанию прилежащю и хоТАЩЮ кораблю истоноути. Ефр. Крм. 218. Кир. Генн. 7 кдинъ отъ вълагалища свокго сток евангелик ЧЬТАше (ех т. 7гчр'юи, е рега). Пат. Син. XI в. 36. Раширихомъ оутробы наша и вълагалища ((3ц"ь вълажаста къ единой раб* (etce7ropeuovTo, ingrediebantur). Амос. II. 7. Да не вълазить блговърьныи въ црькъвь нечьстивъгахъ. Изб. 1073». ВЪЛАЗЪ — входъ: — Вълазъ. Упыр. 150. ОубоивъшемъсА о такомъ вълаз*. Изб. 1073 г. Святыя же пророкы и преиодобныя праведникы съ собою на небеса въ святыи въводить градъ, ихъ же влазъ отъ богодъхновеньныхъ скажемъ книгъ. Кир. Тур. 67. Да стрътоу влазъ раиныи. Мее. Пат. XVI е. — Полагаше на вълазъ стълпа (ei? (3a7)v avepLxoSicrTcj;). Жит. Порф. 9.. ВЪЛААТИ = В Ъ Л А И Т И — СМ. В Ъ Д А Т И . Мин. Чет. февр. 90. в л а ю щ и и — извъстный разрядъ древнихъ кающихся, Xeip^a£6pi,evos, обуреваемый, подвергаемый непогод*:— Съ влающими ПОМОЛЙМСА (р*.ета TSV £eip^'(op:6v«i>v). Корм. Моск. Дух. Ах. Анк. 17. — Ср. в ъ л н а . В Ъ Д А Т И С И = В Ъ Д А И Т И С И — fluctibus agitari: — Съниде боура в*трьна въ е з е р о . . . и вълаахусл (IxtvSuveuov, periclitabantur). Жук. VIII. 22. Остр. ев. в ъ л г ъ в ъ ш — влажный, humidus: — Соухо и вългъко. Io. екз. Бог. 194: Великома очима, влъгъкама, радо¬ . стива. Io. Мал. Хрон. 178. — Ср. влага, влажити; Лит. vilgau, vilgyti — влажить; Др.-в.-Н. welc, welh; C-B.-H.welc, welch — влажный, Англ.-С. viae = Др.-в.-Н. wolchan, Н*м. Wolke. — См. водгевъш. В Ъ Д Е З К А Т И , ВЪЖЕЖЬ — ёулеюЬои: — Вълежитъ вредъ стрти (SyxeiTOCi xadei). Панд. Ант. XIV—XV е. • ВЪЛАГАЛИТЦВ — котомка, сумка: — Сътворите себъ вълагалища не ветъшанкща ((SaXavTia, sacculos). Жук. XII. 33. Остр, ев.; Панд. Ант. XI в. (Амф.). (Възьмъ)