* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

695 оъг оъд 696 пить. Поуч. Влад. Мон. 79. Раскаявшеся, въспять паки возвратимся отъ злыхъ съгрешенш своихъ на праведное жит1е. Псков. I л. 6856 г. Бысть пожаръ, По-лонищо noropis за согрешеше наше. т. ж. 6974 г. (по Ак. сп.). съгровпшти = оогрфшити, съгрвшЬ — согрешить: — Къто съгр^ши, сь ли или родители кго (??? ???????). Io. IX. 2. Остр. ев. Аще съгр-Ьшить къ тебе братъ твои, иди, обличи й междж собож. и темь кди-неиь (??? Sa ????????? ??? ??). ??. XVIII. 15. Юр. ев. п. 1119 г. Кже съгрешихомъ, оуправлгаимъ, и оу-зьримъ врагы си падаюшта предъ очима нашима. Изб. 1073 г. л. 70. Испроси оставление съгреше-нъгаъ намъ и млсти блгдеть обрести въ днь соудь-нъш. Мин. 1096 г. (сент.) л. 33. Съгрешихомъ и злаа сътворихомъ. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. т.Н. с. 250). Прости мд, Ги, гако съгрешихъ, неверь-ствовахъ къ стма твоима. Нест. Бор. Гл. 45. ТЬмь ^ ^ y ^ ? f' бо ночнъ1 поклоно и пенье члвкъ побвжае дьивола, и что въ днь согрешить, а т^мъ члвкъ избъшаеть. Поуч. Влад. Мои. 80. Вся та аще имете поминати, николи не согрешите. Грам. Алекс, митр. 1356 г. Согрешихъ... сквер'яоприбыточ'ствомъ.Канон. Салт. XVI в. 81. СЪГ&ВЪШ — двойной, двояк1й: — Житик словъмь твоимь сътекъсд, оче, съгоубъ ти веньць... преис-ходатаи. Мин. 1096 г. (окт.) л. 113. — Ср. с8г8бъш. СЪГЙОТИ, съг8дК — сыграть на гусляхъ: — Добре съг^ди, много съпои (????? ?????????, ????? ????). И с. XXIII. 16 no en. XV в. (В.). оъгйотити, съг8щ8—сделать густымъ, твердымъ:— Отъ воды же твердь нбноую съгоустивъ (????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 192. ОЪГЙЩДТИОА = согЙщдтиоа — делаться густымъ, твердымъ: — Согйцаёся вода она и бывае гра. Сбор. XV в. (В. I. 75). СЪГЪБЕНИК — изгибъ, извиваше: — (х)вьрзлъ кси пьрси съгъбеникмь, Хё^ змиквамъ (??????? ?????? ??? ?????????). Мин. 1097 г. л. 88. Оъгънати = согъндти, съженЬ — собрать, созвать: — Тое же зимы Ярополкъ согна вое Кыевь-екыя, а Гюрги Переяславде, и стояша 8 днии у Кые-ва. Лавр. л. 6643 г. — догнать: — Воеваша Литва на Шолоне, Новгородцы же поидоша по нихъ и не согнаша ихъ. Псков. I л. 6725 *. — свергнуть, прогнать: — Съгна оца съ престола, а самъ црмъ ста. ????. I л. 6712 г. — ср. ОЙГНАТИ. съгън8ти=съгнлти=согн8ти,съгънЬ—согнуть, закрыть:—Съгнжвъ кънигы, въдавъ слоузе (??????). Жук. IV. 20. Остр. ев. Съгнлвъ кънигы, съпитъ (??????). Панд. Ант. XI в. л. 65. — сложить: — Роуце съгъбене на прьсьхъ своихъ къжьдо да имате. Пест. Жит. веод. 15. — сжать, закрыть: — Не боуди роука твои простерта на възатик, а на дадник съгъбена. Сбор. 1076 t. л. 135. Роуце съгъбене имеи на събьраник зълааго имении света сего. т. ж. л. 9. Да не буди, княже, рука твоя согбена на подаше убогимъ. Сл. Дан. Зат. СъгървитиСА — согорбитиса — съежиться, свернуться: — Кожа ся совраскаеть..., жилы era согор-бятъ и согорздятъ. 1о. екз. Бог. (В. II. 398). — Ср. оЬгърбитиса. ОЪГЪРЗДИТИОА — см. СЪГРЪЗДИТИСА. Съгъроть = оъгръсть — охапка, снопъ: — Мко вЬ-трш истепенЙ въеешя и разроушев!е й пожидеть и, съгръсть не ш силы, да сътворить (???????, въ нов. рукоять). Ос. VIII. 7 (Упыр. 9). СъдАвдгати, съдавлию — давить: — Распинакмоу и строужемоу и каменикмь съдавлАкмъ. Мин. 1096 г. (окт.) л. 75. — стеснять, подавлять: — Съдавлдюща дша плодоносив житиискыга печали. Мин. 1096 г. (сент.) л. 163. Трьновьнъшми же мысльми съдавгалште слово и не твордште плода. Панд. Ант. XI в. л. 109. СъдвигнЬтиоа — ветать, двинуться: — ВъзтрКбите въ знамеше четвертое, да съдвигн&гсд плъци и да въплъчатсА w севера (?????????). Числ. X. 6. В о лог. сб. XV в. Ак. н. огдЕЛФТИ, съделфю - одолеть, преодолеть:— СредЬ дъвою страхоу стод, съводдщааго и възводдщааго, и вельми о сихъ недооумевъ..., последьнкк въдахъед сильнеишюмоу, имательмъ съделевъи и превлъкъ страхъ непокоренига (??? ?? ??????? ????). Гр. Паз. XI в. 228.— Ср.: Сьделешд земи мошти правьдивааго. Су пр. р. 392. Оъдирати, Оъдираю — отдирать, снимать: — А инш съ щитовъ кожу съдирающе ядяху. ????. I л. 6824 г. (по Арх. сп.). съдоврити, съдобрю—уладить:—Чтобы тая 9 летъ Норовского миру издержати крепко..., о томъ насъ здесе къ вамъ князь местеръ, нашь государь, при-слалъ и бискупъ Рискш попромежи васъ сдобрити съ Юрьевичи и съ пискупомъ Юрьевскимъ. Псков. 1л, 6971 г. Съдовълъ = Съдоводъ — умеренно: — Не пщ безъ года, но; здоволъ, а не до пианьства. Лук. Жид. съдолфвати, съдолзшаю—одолевать, побеждать:— Перьсомъ съдолевакще (???????). Гр. Наз. XI в. 62. — преодолевать: — Гневъ бо мужа воле Бья не сдо-леваетъ. Прол. XV в. окт. 25. (В.). — господствовать: — Весте, гако мндщеисд власти газыкъ съдолевають имъ (????????????? ?????). Мрк. X. 42. Четвероев. 1383 i. (On. I. 255), ОЪДОЛСВНИК. — победа: — Льна полдща не оугасить, донъдеже оубо изведеть на съ до лени к соудъ (??? чЬ.% ??? ???????). ??. XII. SO. Юр. ев. п. 1119 г. Съдо.гЬнига и побъии (????? ??? ???????). Гр. Наз. XI в. 88. Съдолвти, ОЪДОЛвю — победить, преодолеть: — И се ееть побыть съдолевъшига миру (? ???? ? vi??????? ??? ??????). Апост. XIV в. ??. 1. V. a (В.). Възвесе-