* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

697 СЪД съд 698 лится срце его и съдол'Ьсть тъмамь (????????? ????????). Дан. XI. 12 (Упыр.). Нь гЬлесемь й съдол4>лъ огнь (??? ??????????). т. Ж. 111. 94 (Упыр.). Подоба е изобилиимъ еъдолЪти, исъ хлъмь же... мештлмнти и стрелгающи (??????,'?). Гр. Наз. XI в. 261. ПрЬмлчД-ростиик плъти не съдол’Ьлъ б'Ьаше (???????????). т. ж. 29. Въ1 w Ба" кете чада и съдол'Ьсте имъ (?????????? ??????). Пар. 1271 г. ??. 1. IV. 4 (В). Не бо съгре-шагаи, да съдолееть Бъ", съгр’Ьшаеть, ни Бъ" же тре-боваше нашего грЬха, да симь имъ преборьникъ гавитьсга. 1о. екз. Бог. 319. А си въ духовней съдолЪша рати и невидимыя победита бЬсы. Кир. Тур. Сл. на сб. св. от. 75. Слабости не съдолЬюще..., бесъ подвига велятъ спастися. Кир. Тур. Поел. Вас. 129. — усилиться: — Сдол'Ьлъ бдше гладъ на земли (??????-???, invaluerat, въ др. сп. същдол'Ьлъ). Быт. XII. 10 по en. XIV в. СдолЬ бо гладъ згЬло (?????????, invaluerat). т. ж. XLVII. 13, 20 по en. XIV в. съдомьникъ — вместе живущш: — Видимъ съдом-никъ! наша и съродникы. Никон. Нанд. сл. 4. СЪДОРОВИК — здоровье, благополуч1е: — Велеглно иохвалиша Ба" и стго Михаила и великого кндзд сдо-ровье. Ип. л. 6708 г. — Ср. съдр двине, здоровик. съдрд.бдити, съдраблию — раздроблять; подвергать ударамъ: — СъсЬкакмъ ранами и различьно съдраблдемъ. Мин. 1096 г. (сент.) л. 100. СЬДРДВАТИ, СЪДРДВАЮ — разсёкать: — Ба" или еъмазовати зъле или съдравати въ неравьньствЬ (???????????). Гр. Наз. XI в. 9. съдравик, — здоровье: — Не бо довългЬк на съдравик намъ стр^лоу извл'Ьшти изъ газвы тъчыж, нъ и къ строупоу приложити были к. Изб. 1073 г. л. 39. Оусгы тд и ерддьмь, великъш крсте, нъшЬ объи-маемъ, стню и съдравие, спсние дши иочьрьпаемъ и гЬлеси. Мин. 1096 г. (сент.) л. 81. Чюдонъ глоубина, ц-Ьльбамъ рекамъ кринъ изливага, бсёмъ съдравик, всЬмъ оставленик w сквьрньныихъ гавлгактьед. Мин. 1097 г. л. 63. Болезнь съдравик дакть (??????). Гр. Наз. XI в. 56. Obxi бо и дши и тЬлоу пользоу тво-рдща, съдравик и крепость и добронравии раждаикть, овъ1 же обок новрЬждаать. Ланд. Ант. XI в. л. 13. Оусидьга цри и простив къ съдравиж прилагажть (???? ?>????). т. ж. л. 84. Прозр1з и бы вида, славд Ба и стаи мчнка, гако пригатъ съдравик. 1ак. Бор. Гл. 134. О съдравии и и> еннии и ишоущении гр'Ьховъ ихъ. Служ. Ант. (Бусл. 69). — Ср.: Ни т'ма св^тоу кстъ начело, ни кза съдравига не творитъ. 1о. екз. Шест. 1263 г. 23. — духовное здравее, чистота: — Вънимаи себе, да по-кажеши дшьнок и доброк съдравик. Изб. 1073 г. л. 39. И на чисток прид'Ьмъ съдравик. т. ж. л. 49. — ср. ЗДРАВИ№, СЪДОРОВИК. зъдравити, съ драв лю — быть здоровымъ: — По-слаша ко (Шгови и Двдви, глд: поидита на По(ло)в-ци... ; а Шлегъ не всхотЬ сего, вину река: не сдра-вьлю. Нов, вр. л. 6611 ?. — Ср. ЗДРАВИТИ. съдравовдти, съдравйю — быть здоровымъ: — Шлегъ же б'Ь в то веремд не сдравуга велми, гако не мощи ему ни на конь всйсти. Ип. л. 6675 г. — быть духовно здоровымъ, чистымъ: — Богаисд заповеди сь съдравоуеть; и Малахига же ркчк: снь славить опд и рабъ гдина свокго боитъед и гаштк оць ксмъ азъ, къде кстъ слава мога. Панд. Ант. XI в. л. 82. — здраво мыслить: — Съдравжющиимь н^чьто о Сноу (?????????). Гр. Наз. XI в. 364. — ср. ЗДРАВОВАТИ. СЪДРАВЪ1И — здоровый: — На нед^жьнъиА рлгы възлождть и съдрави бжджгь (????? ???????). Mp. XVI. 18. Остр. ев. Не тр1}боу1Жть съдравии врача, нъ болдщеи (?? ?????????). Mp. II. 17. т. ж. ОутврьдисА ржка кго съдрава, гако и дроугаи (????? ?; ? ????). ??. III. 5. т. ж. Въпроси же tu: како съдрави ли кете; и ре имъ: съдравъ ли ксть Сйць вашь старьць, кго же рекосте еще жива (??? ?????. ..., ?? ???????? ? ????? ????). Быт. XL1II. 27. Парем. 1271 г. (Бусл. 74). Мзестивыимъ нгЬ лЬпо съ съдравыими съкоу-нлгатисд. Изб. 1073 г. л. 49. Аще ли кто, съдравъ съ1, издрезалъед боудеть (????????). Ефр. крм. Ник. 1. Батии и оубозии, съдравии и болдщии. 1ак. Бор. Гл. 145. Всдка изд. . . атонима бы-вакть..., гако же и народу многу приходити въ црквь стою и приносим недужнъга свои ти пола-гати въ щжви стою, и ту абик съдрави бывають. Нест. Бор. Гл. 30. — невредимый:—Стамже, приимъши отрочд,... дасть е съдраво своей его иищьп/Ь. Жит. Оекл. XI в. Аще възвращюсд съдравъ въ домъ свои. Нест. Жит. беод. 18. Аще сего доужа йлюуетиши съдрава, тъ много зла створить. ????. I л. 6712 ?. И придоша сдрави вси съ множьствомь полона, т. ж. 6722 г. — духовно здоровый, чистый: — Разоумьи^иша и ?,?-ломоудрьн'ЬишА и съдравеиша соуща (?????????????). Панд. Ант. XI в. л. 13. Апостоли съдравъшмь храни-телк. ????. mpiod. XIII в. 56. — здравый, разумный: — Напрасно иекочивъ, раздр^-жеть съдрава(г) словеса. Гр. Наз. XI в. 298. — ср. ЗДРАВЪШ. съдравъствовати, съдравьствВю—здравствовать, быть здоровымъ, благополучнымъ: — Съдравьствоуи-те же мънога ль, съдрьждще пороучение свое. Остр, ев. Запис. 1057 г. — Ср. ЗДРАВЬСТВОВАТИ. съдрати = съдьрати, съдер0 — содрать: — Къ бещисльнъшъ ириложисга бол'Ьзньмъ седми же и л* Двъ, кожю плъти съдьранъ1 (въ подл, събьрани) бъ1-ша всю. Мин. 1096 ?. (сент.) л. 175. съдробити, съдроблю — раздробить, разеечь: — Четврът8ю же часть мечемь съдробиши (??????????). 1ез, V. 2 (Упыр.). Съдроблено тгЬло (laniatum). Жит. Вед. Стр. 12. Мин. чет. февр. 347. съдр&асик — дружба: — Аште бо знакмымъ тъкъмо покландкшисА и чьстиши га, то по съдроужию то