* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

693 оъг съг 694 си твордше (????????????, anxiebatur). веодрт. о Никт. Мим. чет. апр. 45. — гневаться: — УвОдевше, гако людёе негодують на ня и съгрущаютъ си паче. Георг. Ам. XVI в. (В.). съгрйщеньно = оогрЬщеньно — въ негодовании, негодуя: — ТОмъ самъ ГГ Осиемъ прркомъ согру-щевно рече (въ др. перев. негодоуя). Георг. Ам. XVIв. (В.). Съгръжатиоа—сжиматься, съеживаться:—Въ пьрвъш же часъ нощи съгръжахоуся стъш зимою и намьрзоша телеса ихъ. Златостр. XII в. — Ср. : Жиламъ съгръ-ждаьтшггемъсд. Супр. р. 66. Оъгръждатиса — погибать (В.): — Тъ съгръжается (??????????). Маргар. 1530 г. (В.). СЪГРЪЗДИТИ, съгръжд8—ввергнуть въ уныше (В.) — Мко да многъш трепето съгръженъ бывъ. 1о. Лпств. XVI в. (В.). Ниже ?? смирены и извержены съгръ-"зпти възможе (?????????). Маргар. 1530 ?. (В.). СЪГРЪЗДИТИСА — СЪГРОЗДИТИСА — ОЪГЪРЪЗДИ- тиса = согорздитиса — сжаться, стянуться: — Кожга съвраскаеть и тОло иетдщеть..., жилъ1 era съгъръздгать (въ др. сп. era согорбятъ и согорздятъ; ?????????????). Io. екз. Бог. 405. — задрожать, затрепетать:—Не вси ли оустрашимъся и падъше съгроздимъся (?????????). Ефр. Сир. XIVв. (В.). съгръхзти, съгръ130 — съесть: — (Царь) призвавъ црщо, проси га блока; и>наж ре: с’грызла еемь (?'?????). Георг. Ам. (Увар.) л. 261. съгрьн8ти = съгренйти, съгрьнЙ — сбить, сорвать: — Шже съгренеть чюжек жене повои с головы или дщьри, гавитсд простоволоса, s гривенъ ста-рык за соромъ. Мир. грам. Новг. 1199 г. съгрввдти, съгрвваю — греть, согревать: — Кла-чать надъ малъмь огньцьмь съкърчивъшесд, больше же бОдоу очима отъ дыма имоуште, роуде же гъкмо съгревающе, плешти же и вьсе тело морозъмь из-мьрзъше. Сбор. 1076 г. л. 42. СЪГРФВАТИСА — согреваться; находить ут’Ьшен1е, отраду: — Подъ блгдтию съгревающисА. Мин. 1096 г. (сент.) л. 159. съгрв® ати, съгрфжаю — смущать: — Мрость... обыкла ксть съгрОжати дшю (???????). Панд. Ант. XII—XIII в. 72. СЪГРФЖДЕНИК. — СМ. СЪГРВЖЕНИК. съгрвженик — замешательство (В.): — Кв’тоухъ, призрачьк и мненик, и съгреженик мждроуга (въ др. сп. съгреждевик, ???????? ??????). Панд. Ант. XI в. л. 301. съгрвза — ошибка (?): — Еда къгда некто и) невь денига въ съгрОзу иршдеть (??? ???????? !???)). Кирил. Iepyc. Огл. (В.). съгрвзитиса — смешаться: — Не бы же праздна ни кдина вода, аще и съгрезилаСА ксть с каломъ. Пал. XIV в. л. 10. — соединиться: — Съ блКдникы съгрезишяся (???? ??? ?????? ???????????). Ос. IV. 14 no en. XV в. (В.). — блуждать: — М лОтъ бо и в" съгрезися 1йхь въ поу-стыни (???????????, въ en. XIVв. съгресд, въ др. сп. обхождаше, хождаше). lue. Нав. V. 6 по сп. 1538 г. (В.). — рушиться, пасть: — Ико попостится 1ерлимь... и Жидов’ская съгрезися, мятежа наплънившися и плища и бе’чиша (? ??????? ???????????). Ис. III. 8 (Упыр. 81). — Ср.: Да не виддтъ тако стар'ца леждшта бе-чьсти и съгрежена на земи. Супр. р. 436. — обрушиться, напасть: — И съгрезятся люд1е, члкь къ члк# и члкь KU подр8гоу и шбразится отрижь о старци и бечьстьныи о чьстьнемь (???????????). Ис. III. 5 (Упыр. 81). Съгрвзъ — смешеше: — Или не имать власти скоудель-никъ бьрньнъй' w кдиного съгреза сътворити (?? ??? ????? ????????? ???????). ??. екз. Бог. 315. Съгрвник — согреванёе, тепло: — Сътворихъ пре-по (асан и к. на съгреник (?????). Панд. Ант. XI в. а. 7. Съгрвти, съгрвю — согреть: — GO стригаж агнедь моихъ съгрени бысте плещи й (???????????? ?? ???? ?????). ???. XXXI. 20. Библ. 1499 г. (Мат. Бусл. 55). СъгрОи трдсоуштаагосд зимою. Сбор. 1076 г. 20. Члкы съг'ре. Мин. Пут. XI в. (В.). Студеньство нощ-нок (погибе), елнцеи теплоте землю съгревшю. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 37). СЪГРВТИСА — согреться; утешиться: — Съгресд ерьдьце мок въ мъне (?????????). Панд. Ант. XI в. А. 7. СЪГРВТИСА — СМ. СЪГРВЗИТИСА. СЪГРВХОВАТИ, СЪГРВХЙЮ — согрешить (?): — Съ-греховати хотдщю. Ефр. крм. Вас. Вел. 204. СЪГРВШАТИ, СЪГРВШАЮ — грОшить: — Се дОль кси, къ томоу не съгрешаи (?????? ????????). Io. V. 14. Остр. ев. Оъгрешалчштемъ намъ, Бъ* на ны въетавлиеть врагы. Изб. 1073 г. л. 70. И пакы мне не боуди съгрешати Гви (????????). Панд. Ант. XI в. л. 150. Не остави насъ, аще и еще блудимъ, не отверзи насъ, аще и еще съгрешаемь ти. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. II, с. 249). Съгрвшевати, съгрвшеваю — грОшить: — И нне приложишя съгрешевати и сътворишя си себе съл1а-никъ злата и сребра и (??? ??????????). Ос. XIII. 2 (Упыр. 13). Съгрвшеник == согрвшеник. — грОхъ: — Аще отъпоустите члкомъ съгрешенига ихъ (?? ???????????). Mo. VI. 14. Остр. ев. Несть правьдьна, иже не има нОчьсо съгрешенига, ни ксть грешьна, иже не има нОчьсо блга. Изб. 1073 г. л. 111. Великыихъ дОлга съгрешении нрьвии отъежждени бышд (???????). Гр. Наз. XI в. 165. Беда бо ксть, а ничьто же ино невольнок съгрешеник (?????????), т. ж. 117. Не боуди послоухъ на вьеж неправьдоу и съгрешеник (???????). Панд. Ант. XI в. л. 89. О кдиномь съгрешении показати не могъш, на другок да не пригатъ боудеть (??????????). Ефр. крм. Крв. 130. Кающесд о первомъ согрешеньи свокмъ. Нест. Бор. Гл. 41. Гь нашь... согрешеньи наша выше главы нашей тер- 44*