* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

691 оъг съг 692 — сбить, свалить: — Въшха Федоръ посадни съ Роу-шанм и бисд съ Литвою и съгониша Роушанъ съ конь и много коневъ Сииша. Иовг. I л. 6731 г. — догнать: — Ростиславъ... гна к Сакову и сгони Турине оу Днепра и, поимавъ е/ переведе е Пере-гаславлю. Ип. л. 6658 г. Михалко же... иде борзо по нихъ и сгони ихъ за рекою Богомь, Лавр. л. 6679 г. Михалка же Скоулоу оубиша, согонивше на Щирице, а глав# его сосёкоша. Ип. л. 6721 г. Дошедъше Роу, въспАтишасд, кнзь же Мрославъ съгони к на Въст'Ь и наворопи на не. Иовг. I л. 6733 г. СЪгон8тиСА — собраться, сойтись: — Аже бъг ми-строве писари изо вс^хъ странъ колижого языка згонули бы ся вместо, и такъ не могйгь тоя погибели преписати. Сбор. Кирил. Бгьлоз. XV в. 40. СЪГОРФТИ = СОГОРЯТИ, СЪГОРЮ — сгорать: — Тъгда же съгоре цркы стго Въскрсенид мана-стъ1рь. Иовг. I л. 6644 г. Съгореста цркви II. т. ж. 6689 г. Гордше цркъ1 и) верха, и все изнесоша, иконъг и судъ1, и ничьто же не coropi, нъ токмо цркы кдина. 1ак. Бор. Гл. 116. Пожалуй) огна згоре и бЪ1 попеломъ. Книг, откр. Авр. (Сильв. сб. XIV в.). Зажже князь Александръ отца своего дворъ и crope, а Шевкалъ, ту же сгорёвъ, пропаде. Псков. I л. 6835 г. Отъ грома и отъ молши сгоревши... церкви, т. ж. 6979 г. СЪГОРЫЦЕВАТИСА = СОГОРФЩЕВАТИСА — СМ. СЪГОРАЩАТИСА. СЪГОРАЩАТИСА — согреваться: — тело же съгоря-щается (въ др. сп. согорещевается, ???????????). Io. екз. Бог. (Б.). Съготовати, СЪГОТОВАЮ — приготовить: — Съго-товане бывши жьртве. Кир. Тур. О черн. чин. 109. СЪГРАДИТИ, СЪГРАЖЙ — построить, воздвигнуть: — Съградить храмину свовк на камени (??????????). Me. VII. 2i. Юр. ев. п. 1119 г. На семь камени съграждоу црквь мою (??????????). Me. XVI. 18, Юр. ев. п. 1119 г. Да сградиши ту требни (????????????, aedificabis). Втз. XXVII. 5 по en. XIV в. Поставлю окръстъ тебе праща и съграждж стлъпы (??? ???? ???? ?? ???????). Ис. XXIX. 3 (Упыр.). Съградите храмины и оуселитеся (???????????? ?’?????). Iep. XXIX. 5 (Упыр.). Оъграи Шлексанрию. Передел, л. 6618 г. Градъ съградити. Муч. Памф. Мин. чет. февр. 187. — устроить: — Въ мало летъ съзьдана бъгсть цркы и манастъ1рь съграженъ. Пест. Жит. Оеод. 30. Огради собе манастырь въ хртьганехъ ? тоу пребъ1ваше. Иовг. I л. 6773 г. — сотворить: — Аз 6w съгради та не на паг&бЬ’ расы-пати (??????). Ис. LIV. 16 (Упыр.). — ср. ОЙГРАДИТИ. Съградитиоа — застроиться, обстроиться: — Населю грады и съградятся пустыня (???????????????? 2?????). 1ез. XXXVI. 33 (Упыр.). СЪГРАЖАТИ = СОГРАЖАТИ, СЪГРАЖАЮ — Строить, воздвигать: — Телець оупитенъ и възнесенъ на требникъ съгражаны (??? ?? ???????????? ?? ?????-???????). Суд. VI. 28 no en. XIV в. (Бусл. 123), Не съгражаемъ капищь, но Хвъ1 цркви съзижемъ. Имр. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 57). — укреплять: — Въ бране кртмъ согражакми, вернии людье нобежають супостаты противныи. Пов. вр. л. 6576 г. оъграждати, съгразкдаю — творить, создавать: — И Йготовися призывати Ба* твоего, 1илю, понеже оу-твръжаеть грш и съгражаеть ветръ, и съвест^я въ чГцгЬхъ по законы его, сътваряаи оутринЬ' и мъглЬ’ (?????? ??????). Амос. IV. 13 (Упыр.). Съгразеденик. — здаше: — Постави мя на горе вы-соце зело и на ней «ко съгражеше града премо (???????? ?????? ????????). 1ез. XL. 2 (Упыр.). — См. след. СЪГРАЗКЕНШ? = СОГРАНСЕНИК. — здаше: — Дворъ, иже... Оеодосии сътвори на приитик нищимъ, ико же и вьсемъ темъ кдинемь съгражениемь бъ1ти. Нест. Жит. Оеод. 30. — построеше, постройка: — Потомъ же повеле древо-делАмъ, (да) приготовАть древо на сограженик цркви. Нест. Бор. Га. 37. — назидаше: — Мирьное гонимъ и сьгражение же са-мемъ (?? ??? ???????.??; въ en. 1220 ?. съуьдапнк себе). Рим. XIV. 19. Апост. Толст. XIV в. — ср. СЪГРАЖДЕНИК. оъграновати, съгран^ю — разделить на грани, на главы: — Раздели вса чтен1'а и згранова вед апль-скыа книгы. Библ. 1499 г. л. 865 (On. I. 152). ОъгревЙть = СЪГРЭ&бжть — видъ вьющагося раете-шя: — Ыко до KopeHia поеъхнеть и гако съгреб^ть оплитакнщя погасться, и гако трость сжхоты плъна ис тебе изиде (?? ??????). Наум. I. 10 (Упыр.). — Ср. БДЮЩЬ. — лавровое дерево: — Въ съгребжти (?? ?????}). Сильв, и Ант. вопр. XVI в. 101 (On. II. 2. 147). СЪГР&БИТИ, СЪГРЙБЛЮ — ошибиться: — Съгроубихъ на погыбель тобе (factus sum insipiens). Lipox, Жит. Io. Боюсл. XX. — нагрубить, оскорбить: — Аще ли ты съгр^биши къ комоу, г ли 1?му: прости мя. Пикт. Панд. сл. 9. ОЪГрВбленик. — ошибка: — Съгроубленига твои ивля-ються (въ др. пор. съгрешетя). Пикон. Панд. сл. 14. съгрйблити, съгрйблию — ошибаться: — Съгроу-бляю и съгрешаю. 1о. екз. Шест. (В.). СЪГРЙСтитиОА = СЪГРЙОТИТИ Си — опечалиться: — Мъне же противоу расмощрению съгроустивъшю си (??????????????). Io. Лгьств. XII в. (В.). — вознегодовать: — СъгрЙстивши си Моусеови w без-воднеи несытости (????????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 69. Съгр^стивъ си, варваръ въ страны свои входы и и(сходы) заградивъ (?????????). т. ж. л. 322. Оъгр8щатиса = съгрЙщати ои — печалиться, грустить: — Тъ ясе печаашеся, съгрущашеся, тяжко