* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1311 —
кой накловалъ, мислвлъ св тато. К. III, 136. Н а в л б п в а н е с. с. клевета. Бог. Н а ж л ъ в ж с а гл. св. 1) наклююсь вдоволь (о птигмкхь) ^ нак люкаюсь (напьюсь иьянъ): Ала са с накалвалъ (опилъ сн). Ч.128 191. Н а в л ъ м е н ъ пр. недовольный: Царскыте сыноне за собственно он cnoEoflcTbie не искать да внждатъ около себеси лица ирискърбны
у
п накълнены (des visages triates et mdcontcuts). Т. 378.
Н а в л ъ ц а в с ъ и. св. оброю нотывой. (ср. клъцамъ, behacken. Ц.): Тешво ну црипадаше, кога суровШ стуианинъ на кащата му правсше Н&Ькой бсзсмысленни белЬжкц: тукъ си исвратилъ, танесь сн не изиизадъ, танъ си накълдалъ, тукъ ти свинята ровила, танъ едн-де волътъ тн са чесалъ та нскоиалъ. Зк. 165. Н а к л я н в а в г ь <са гл. св напьюсь иьявъ: АзъсабЬхъ накляикалъ като коиачъ. 3. 195. Н а к я а д к (срб.) гл. се. вознагражу: Но отъ друг* страна ириработм ми честьта да си наквади тази си загуба ирензлишно. Р. С. 19. Н а к о в а л н д с. ж. наковальня: Ковачьтъ съ всичка сила блъска чюка о наковалната. Л. Д. 1873 р . 242. Н а к о в л & в д а ж ъ тоже что наклоиамъ. Ом. подъ сл. иабедк.
г
lie. 9-10 р. 19.
Н а в о л н ж в ъ с. м. улвчный мальчишка: Халваджийте и ыа&олнициге (Kramer und Gassenjungcn) штътъ съсъ иръстъ да иоказватъ на васъ. Рш. 6. Н а в о л О нар. вкругъ: Дан фатвшъ оро наколу. М. 4. Кока ке до&?тъ свато&и, Тн на пать да не иречекашъ, Да фатншъ оро нако лу. ib. 242. Н а в о о ж г л . св. накошу: К и хая ся грыжи, да ся пакоси ctHO за зиме, да иродадЪ довдба. Пк. 134. Сака юнакъ задъ гора да иде, Да накоси косиленъ до поясъ. В. 305. Н а в р а в ш оа иг. св. поиолнею, раздобрею: Ыо Поповичъ се иикъ накравн, запуска перчннъ яадъ ухо. Тб. 64. Н а в р а д ж гл. св. накраду: Ынколчо нрезиралъ енромасите и чсстндге работницн, конто жнв^ятъ съ своиятъ ногъ и конто не ум&Ьлтъ да едать на готово, т. е. на конто бандите не са накрало достаточно за т*хното наслаждение. 3. 243. Н а в р а е н ъ пр. иоследшй, иладний: Ай да пущнме Гюргя Са мовила- накрайна девойка; Тая барго &одитъ н барго до одитъ. М. 2. Н а в р и в о нор. искоса; косо: Врьтопчане. испрьво иегледваха наврнво нона за това. Л.Д. 1869 р . 130. Православнвте захванале да я глодать на криво и да бегать отъ нея като отъ чумава. 3„ 19. Н а в р й в ж г л . св. — в а д п а к ъ , ш а п к а , надену на бекреиь шал1 1