* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1310 —
тогазъ да дигне мьртвн-rb си; той ги накичи съ венци. Л. Д. Ш2 р. 202. На вод-отъ накитватъ глава-та и рогове-тс со цвекя в кип i иу векть песни. Jf. p. 519. Майкы-т* само гледать какъ в сг щово* вече да накычлть дъщери-те си. Л. Д. 1870 р . 148. А пакъ стрьквы-ту мЪста аакычих* Врьтояяанс съ медоточпы лозя и овощкы. Л Д. Ш р. 133. Градннка-та иу с уработеаа и яакычена. ib. 1871 р . 232. :у в в т в а , соберу, свяжу букетъ: Накичи киткя емесени. Д. 69, 38. Кап желае да накити одна гивдава китка, той не тр*Ьба да са ограввиь сано съ своя га градинка. 3. 94. Н а к й ч в а н е с с. украшете: Uo врмеръ и огь измышлевш накнчвани и фигуры. Л. Д. 1870 р . 145. На в и г и , о а (о пьяницы) напьюсь: Ала сл с накытнлъ (опялъ са). У. Ш Н а к л а д * гл. св. Н а к л а а с д а м ъ Н а в л а в а я с ъ {Мах.) и. ^ Употребляется преимущественно сь объектомъ бгьнъ—разведу omi Гол-Ьм си огъя кладете. Гол-Ьм сн огън наклали. Д. 17. 16- 24. Никш дърва насече, Накладе до два огневи. Д . 44, 42—43. Само въ вужд сд рЪшавахъ да накламъ огънь. Р. С. 98. После това подъ кутийша наклаждатъ силенъ ОГАНЬ. 3. 8. Я)—оФдянва, соберу посиделку: Нак лала Ненка сЬденкл, Къту наклала, запела. Вк. 90, 3)—речь, накле вещу: На нене не ме скорнала, Лю на тебе речъ накладе. В. 132. В» сворнала Болна. Лю му отвори найка иу, На Стоянъ речи наклава: „Сто яне, сыну Стояне! Бояна ми уморена, Лю е легнала заспала, Ноштъ в&м ноштъ играла, Сосъ помалко-то ратенче". В. 131. Н а в д е в ё т к гл. се. оклевещу: № дочуле клетинс кон mie, 1лви леветиле дур при царотъ. М. 50 р. 59. Заиграла Яна на мала-та вра та- Со деветъ деверн и со осумъ золви;—„Нека, Яно, нека, -ииласв> хо, Нека дожить Гюро, кете наклеветамъ". И си дойде Гюро и К ваклевети. ib. 429.
1
Н а в л ъ в а м ъ гл. се. разсядусь на корточки: Наместо лрЪднш съборп сега внждать подгърбени бабички, накликали край повалгшг плегь н сн прнказватъ бабини деветини. Зк. 76. Н а к л о н е н и е с. с. наклонетс (грамм, пирминь). Н а к л о н н о с т ь с. ж. Н а в л о н ъ с. м. наклонность: Питай п дете-то и го дай тамъ где-то има то наклопъ. Л. Д. 1872 р. 228* Н а в л о н ж гл. се. Н а в д о н я в а к ъ м. дл. наклоню, наклони Ниде не мога да наклона тешката си глава. К. II, 129. 3. 73. Н а в л о п а м ъ гл. се. оклевещу: Никой янкога я не беше чи да проговори лошава дуна за некого, да наклона некого нлн да са W смАе некому. 3. 66. ВСякн Българияъ, ко# наклона некого сн, да " гужда в ъ железа, до де ся неяыта ИСТИНА. Гп. ,263 Мене ма. е й1