* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1802 - чаю, опечалю, опечаливаю. Бог. 2) растрогаю, трогаю: Внд*Ьхъ вравга да плаче и да прави вЬкаквн движешя конто нажелиха сьрдце ни. X I, 44. Туй напоинянье нажелн сьрцето ну (Се ressottvenir attendrit son coeur). Т. 311. Н а ш и т оа Наяселш оа 1) огорчусь, стоскуюсь, сер­ дечно тронусь: Сл-Ьдъ тия дуны видело й ся на образа че ся нахами­ ла в зачервила. Д. Д. 1873 р . 246. Калипса са престорн че са е нажа­ ли л а за Одиссея. Т. 9. Не НОГА да гледанъ вашытЬ сьлзы безъ д а а не нажелк (sans iite ionchi). ib. 147. Toft са нажелп като вид* съ как* иа н&ва и колко тежко азъ са влачахъ (t7 fit touche de voir), ib. 25L Нажали н и са станетъ, стало жаль, горько, грустно: Богу ну ci нажалило, И * пущи еденъ ангелъ—отъ небе сн. М- 200. Анн гу люта Ь клятни вклняше: Динитаря, гробъ да ни усторншъ! На Бога ся е нажелилу, Динитаръ утъ гроба излягна. D. S. 7, 35—53, 35—36. Що тн ct тебя мошне нажали, Та олку плачяшъ ношне унилно? М. 66. Янки сс жалба нажалило, Жалба нажалило, тъга натъжнло. Д. 57, 9—10. И Еараджовица са отъ душа раздели. Караджа ну нъчяо донъчня И още му жално нажиля. Ч. 313. Нажег* Нажежд гл. св. Нажеж&важъ Нажижахъ %л.дл. 1) накалю, накаляю: Зехне въ р&ка сЬкн по единъ р&женъ та гн южежнхме нъ огьня док&тъ станаха вече чьрвени. X. II, 42. ЖехЬзото тр-Ьбува да ся наавеже въ огънь та да ся коне. Л. Д. 1873 р . 174. Оная нажежена и течна каша наричя ся лава. ib. 67. За тая ц$лъ са cTt.ru болната часть съ тднавъ нлатинянъ телъ, който съ понощъта на сялепъ електрически токъ са изведнажъ нажежява и като ся притегне, иагаря и преклепа тая часть. Л. Д. 1S76 р . 92. 2) нагрею, нагреваю: Онзв островъ б&Ьше една годЪма костенурка, която спЪше врьзъ морето, па като усЬтн огьньтъ че и нажьжява гърбината, потьрси ся н HOTABI въ морето. X. JJ, 19. ДвЪ черетгЬ обично изваяни отъ прьсть нлн огь желЬза язковани, въту гн важежмьть на огьня и захлюп*тъ вътрЬ им* хлЬба. Пк. 37. Нажеав&ване с. с. Тогазя отъ нажежявашего оть слънцето н писака доспа ни ся н спахъ до пладня. X. J J , 12. Наживдо гл. дл. наживу, проживу: Внждамъ, не птта нного да наживая. Рш. 4. Нажив&ж са наживусь: Аво САМЪ азъ осранотав кдщата ви и името ви, то ща да са в&рна въ бащината сн к&ща е 1ца да ви остава да са наживаете. 3. 99. Нажън* гл. св. нажну, сожну: Оттова и нажьн*лп пб-налко сноn i e . Л. Д. 1873 р. 253. Нажьнлтп-ти CHonie ся прЪносять на гумно-то и врыпять. ib. 1870 р . 186. ПослЪ къту прострлть стьркове на зенж. натруп&ть надъ тйхъ нажьнятыя р&койкы. Пк. 55. Назав^тъ нар. въ убЪжищЪ, въ безопасности. Бог.