* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1301 - копа до два гроба. Навина се язи сиракъ, Та раскопа до два гроба. В. 22. Отъ страха както ся гледа клетый Петко не ся навнаше нито да ся обьрне назадъ да погд*дне. Р. А. 1А7. Дъщеря ну са наела да оправдае баща си. Л. Д. 1875. Всякой Българинъ, кой-то би сжнаелъ да дойде, нЬмя иного да похарчи. Л. Д. 1873 р. 284. И нне са наемаме да опищекъ и да запознаенъ no-отблизо читатели-те си съ тази чу­ десна (електрическа) сила. Л. Д. 1876 р. 76. 2) возькусь, берусь: Тон са пае юнатки на тона МАЧНО предприятие, ib. 119. Азъ бехъ заборавила вече, че бехъ са наела да вн разсказвамъ 3.114. 3) наймусь, нанимаюсь: Азъ не ся бехъ наклъ да пролЬ» царски кръвь. Р. 118. 4)—п&тъ, отправлюсь въ путь: Разгневало са момченце На майка сн на баща сн, Удари гащн на рамо, Наело тонки п&тюви. Бл. Зюмбюлъ. 59. Н а й м а м * са н а себе полагаюсь на себя: Часто деца-та ставать боязливы та сл не вырвать и не наинать ва себе, кога-то имъ требу­ ва презъ целый животъ да ся в4рвать и да ся наимать на себе. Л- Д. 1872 р. 150. К а к в о т и е н а е л о съ чего ты взялъ?: „Че нена ли за техъ праьчка?"—„Какво тн пркчка та е наело, азъ идилафя н р*жеиътъ нсповрывнхъ да гн хвьрлямъ подире му и махалките испотрошяхъ—пакъ той се той". Зн. 32. Н а е м ъ а м. 1) наемъ, квартирная плата: На горюй катъ ставгы давали съ наемъ на снронаси хора, или танъ спали робк-тн. Л. Д. 1S74 р. 125. Кому-то ся падне жреб1е. той нрьвъ влива да седи у съгрпден*т* в*щиц* съ единъ малъкъ наемъ. ib. 1873 р. 229. 2) въ тав­ тологическом* выражешв: наемъ са наемамъ. Вв. 30. ер, наемн*. Н а ё н в а с т ь Н а ё н в а с т е н ъ нар. нарочно: Не п ран ихъ тона по цдещето си, нъ отъ голема ногрешка, безъ да сьнь поныслилъ некакъ да направо това наснкасть X. J, 130. Haicpo пар- наискось (серб, наеро, нахеро Вук.): 4ie к она де­ войче, Що носнтъ дукатъ на чело, Що носить перо на жро? М. 457 Н а ж а б у р и Наасабурч* %л. св.—уот&та сн, Н а ж а б у р к са Н а э к а б у р ч я са наберу въ ротъ поды: А ако нена топл* ВОДА, то можемъ да си нажябурчпмъ уста-та съ под*, коя-то е стояла въ стакТА н да к подрьжимъ въ уста-та, догде-то стане доста топла, пакъ то­ гава да си плакнемъ уста-та и чистинъ з*бы-ты. Л. Д. 1873 р. 78. Н а ж а л ё н ъ пр. печальный, грустный: Не го убивай! продума тя с ъ нажаленъ гласъ. Р. 124. Комисъ цристорн ся нажаленъ. ib. 57. Наж а д ё н о нар. Милчу, като не може да скрЬпп сьлзите сн, тешко възд*хпа п нажьлено й рече. Зк. 202. А Райна нажал-fiHo гледаше презъ прозорецъ. Р 23. Н а ж а л а Нажедпж и. се. Наэкалавамъ м. дл. 1) огорчу, огор1