* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1273 — Н а б у х л и ; м. св. нахлобучу: П&тникътъ иарамчнлъ нразна тор­ ба, улъналъ вълнести цьрвулн, набухлалъ черенъ калугерекн кал­ пакъ. Зк. 133, Н а б у ч ж оа гл. св. нанычусь, наревусь: В&гро-ле, не нав-Ьалъ ся! Дунаве, не наб^гЬлъ ся! Б. II. 57. Н а б ъ в а н ъ «л. св. отъ бъкамъ, hineinstecken Ц., воткну. Н а б ж б н * гл. св. Н а б & б в а м ъ гл. дл. 1) разбухну, разбухаю: Добытчето не быва да са пои веднага чтонъ ся е на&Ьло зелени храни на­ пр. яченикъ и овесь, на воито зр&ната набъбвать. Ж. Д. 1873 р. 276. 2) распухну, распухаю: ДЪтето нного са лигавн и в4&ицити му ся наб«бн*ли. Ж. Д. 1871 р. 129. 3) взойду, поднимусь (о хлгьбахг): Тогава щешь имашь хлебове наб&бн&лы, хван&лы тънк& корн, добр* испече­ ны и съ зайцы като глб*. Ж. Д. 1872 р. 254. Н а б ж б в а н е с. с. Наб*бванието (распухангс) на нджецътъ. Ж. Д. 1876 р. 110. Н а в & д к м . св. Нав&акдамъ гл. дл. 1) орошаю поле; 2) полью, поливаю: Девойко, тага голена! Въ градина си изникнало, За вода сп овенало, Лреидофъ дате яаваданъ. М. 473. Съ юста вода ке носа, Ко­ ренъ да ти (капино!) навада, В&рши да ти подклада. В. 109. Н а в & к с у в а м ъ Н а в & в с в а м ъ гл. дл. награждаю, умножаю: Кол­ кото повече вода нзлазя изъ гЬлото, толкова повече тя трЪба н да са навякСва, н топа бнва не сано съ ппение. но и съ "Ьдете. 3. 330. (ср. навасанъ). Н а в а х и ц а с. ж. 1) толпа, множество: Подскочи Самуилъ къмъ павалица-т*. Р . 48. Навалнца народъ стояше по брЪга. Ж. Д. 1875 р. 50. Народъ навалнца ся стичяше От& окрьстнаш села нодгорска. Гп. 94. Тал влрволица направила такава папалица по патищата, щото приличала на голена рЪка, която теча полегка. 3. 40. Отъ нпогото нава­ лнца въ този градъ въздухътъ са е умьрсилъ. Зк. 62. Остави той ония казацп п удари съ своигЬ въ друга непрнятелска навалнца. Тб. 30. Ние троица ште да се биемъ, д&Ьто е навалнца (гт Gedrange) Рш. 56. 2) эиитетъ сабли: Парно добро коня певл!ана, Второ добро сабя навалн­ ца, Трекьо добро прелепа невеста. М. 189. НаваЛ№ гл. св. НаваЛЯМЪ гл. дл. Въ дп,йшв. знач. 1) обсту­ плю: Графици и княгынн навалих* Пармент1ера да сн яемять отъ не­ го такъвъ в-Ьнецъ (брьбоевъ)илв за хубавы думы, пли за пары. Ж. Д. 1874 р. 206. Остапа навалнх* отведнажь до осемъ душъ Тб. 88. 2) осыплю, осыпаю: Той навали градовытЬ со стрелы и съ канны, като съ дъждъ. Р. 97. 3) Съ объектом о г ъ н ь : разведу огонь: Длрва собервитъ, огонъ навальвитъ. М. 29. Навалила силенъ оганъ. ih. 276. Кю навале огань да та изгуре. Д. р. 142. 4) одол-Ью (о дремотп): Б&Ьше 81*