* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1272 — в а м ъ гл. дл. нзборожжу, провожу борозды: Приготвжть прьчкы в вабрЗшнньть м^сто Пк. 72. Съ паркове, гори набр4здени отъ едва хубава и широка р-Ька Алута или Олта. Л. Д. 1876 р. 122. Н а б р б ж *л. св. насчитаю. Н а б р о й в а м ъ гл. дл. насчитываю: Днееъ еа днесъ ниеноженъ наброн доста голЪмо количество книги. Л. Д. 1876 р. 114. Той набройвадо16 Катарсви цьркви, конто СА суще ствовали въ негово врене въ Западна Европа. Дриновъ. Прегледг. 53. Н а б р у л « * л . св. обью, обиваю (плоды сь дерева): ВурвЪле, в*рв1> ле и вл?зле въ една градина, въ която имало нного яболки. Набрулиле си, из*Ьле ги и утишле си. 3. 376. (ср. брудмь). Н а б р у с к м . св. тоже что набрулш: Тогава вато ни дод*Ь ищахъ да пкусамь внд1ЙскитЪ орЪхв, захванахъ да хвьргамь съ камьнчета ваfropi, за да набрус» н^колко индШски ор^хчета. X. / / , 76. Н а б р ъ в Ъ нар. наскоро, cnima: Священникъ на брьзЪ ну отче
те oniuoTO. Л. Д. 1875 р. 59.
Н & б р ъ з о нар. въ скоромъ времени: Царьтъ на брьзо искара иа высокъ чинъ тоя храбръ чловЪкъ, когото сбрькалъ, та обидЪлъ. П. 30. Н а б р ш ш с а гл. св. возвр. потороплюсь, пойду скорее: Бутналъ тогава коянукъ си да са набарзи, чи ковянъ си спрьелъ н не рачшгь да варви. Ч. 256. Н а б р ъ ч * гл.\св. Н а б р в д х а м ъ Н а б р в д в ( у ) в а м ъ гл. дл. и наморщу, нанорщнваю; покрою, покрываю морщинами: Изнемощ&лата старость ще доде да ти набърчи лидето (viendra rider ton visage). Т. 309. Този старецъ имаше голЪно чело беввласо н малко набьрчено (се viellard avail un grand front chauve et un pen ridi). T. 27. 2) наберу складки: Набрьчени на диплы отъ поясътъ на дол*Ь фустане отъ черт боядисанъ съсъ собственный инъ p*ivfc изработенъ. Ч. 36. Н а б р в д а с а Н а б р ъ ч к а м ъ с а Н а б р ъ ч в у в а м ъ с а сморщусь, морщусь; по кроюсь, покрываюсь морщинами: Челото ну се набръчи, така си н оста на. Тб. 89. Мягкото чловйческо гЬло все сн жкв$е, старее, набрьчкува ся, нъ все сн остая цт>ло. Л. Д. 1869 р. 85. Уа скоро врЬмя неговото чело са набрьчка. Зк. 14, Челото иу са набрьчква. Зк. 47. Н а б у р ш с а гл. св. возвр. взволнуюсь: Бога *Ьде члов&Ькъ трибу на да глада да не баде пЪкакъ си раздрагненъ. да ну не 6*де срьдце набурено (въ афектъ) а да с мирснъ. Л. Д. 1874 р. 73. Срьдцето бяше поразено и ся набури, ib. p. ill. Н а б у р и м и с а с р ъ ц е , сгараю желав!емъ: Набурило ми са с сръце да ПОСТУПЬ* В Ъ воённото училище. Н а б у т а м ъ гл. св. навалю: Па пабутахъ еднн каньнаци та зату лихъ добр*Ь пещерината дупка за да не му нЪкакъ грабни нЬкой отъ тын зв^ров^. X. 11.27.