* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1072 -
М а р и ( М а р ъ ) меоюд. употребляете* еъ обращент къ женщшт пере&ъ именемъ женщины и въ концп* вопросит, предложений, а инмда съ опущенгемь имени какъ въ обращений мужа къ жеть, когда онъ гго патгпархальному обычаю не зоветъ ее по имени: у Волгарь жена и мрсг другъ друга никогда не называютъ по имени и ечитаютг это пеприлшчныла. Звать жену по имени—значитъ не любить ее. Мужъ обыкшнеш называетъ жену „ыярл Жена же мужа „6pe! tfn. 287.): Map* Радо, бела Радо! Царъ царува въ Цариграда. 7. 298. Марв сестро Ангелнно а взвадв врана коня. Д. 40, 56—57. Като ся наяднть свати-т*, нсчма а гласъ: „ивна лв н?воя да нн поиграе, нари?" у. 77. Анн, мари сестро, и не го е срамъ. Л. Д. 1870 р . 166. Марн копрало, копрало. Д, 31,38. Не иредем марй не тачем. Д. 1, 34. Марй хвърли сн мъжко-то д*тё. Д. 37, 4. „Богъ да ти o6ie, наръ мамо!" Ч. 311. Милчн марн жена, каш хортувашъ! Ст. 6. Маринб-пскге загородное мЪсто у самаго Трънова: Зборове сл были чястни и всеобщи; чястнн с*& былв по свко село почти, на к о т ся с*& упражнявали пряготовляшце ся за главный кои си ставали DO пьрвенствуилцы градища на равны полоны и просторища, викъ то е въ Тьрновъ »Морно-поле . Пк. 97, М а р и н ъ - д е н ь народный праздникъ: Марвнъ-день со и празднувалъ и тачялъ цврьсто за знш, Ч. 112. М а р и н я тоже что нараня: КорабннцитЬ свиха подъ сЪнвап на дврв1е гБ отъ силна-та мариня по пладнй. Р. Л. 190. А като обЪдва, простр-fe ся отгорЬ на постелката си малко нЬщо, за да размысли какво ще правн слйдъ марпнята. ib. 45. М а р т е е т ъ * (marifet s. ar. 1. Connaissance, science) е. м. уиЪнье. искусство: Богъ Ь убилъ една стара баба, Що голена нарнфетъ № каза. М. 54. М а р и ц а & иня р*кп: Танъ истичя и лЪй Марвца СрЬбронвнни-та е водици, Врядъ за драгость цв*тъ цьвти, Рай-блаженство нанъ в*сти. Л. Д. 1875 р . 120. Тано, д* се възвишава Горда Отара-Плаинва, Д в Марица тихо шава Изъ Тракийска равнина! Вазовъ. Избавленгер. 4L М а р к о К р а л е , М а р к о В р а я е в й к е (Мж. М а р к о Ерал е в й т и , К р а х и М а р к о герой, восп-вваеный въ народныхъ nfxaaxv Велитъ че Марво б4ше толку юнакъ, що едношка c i иофали да подкренитъ со низдрак-отъ &си-та зеня. Господъ за да ну видитъ юнащвна-та, пущн ангелъ, ков со зеня напил на торба, кои стори тешка KOJSJ си-та зеня, и сЬ застои по край пит-оть, одъ киде ке понинеше Мар ко. Кога Марко св прибдиза, авгел-отъ ну рече „ейди незнаено дело! иод крен и ни торба-ва" Марко одвай ну к подкрева на ранена со ниа a
1
и
,