* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
И 49 —
вол ко те люба дивойко, Толко се чувай, Да не те срета п?янъ теснина, Пшнъ теснина, трезенъ улица. В. 202. Нелъ не найде негде цвете, Да вабервшъ, да донесншъ, Ясъ да речанъ любовь любанъ, Отъ любой-га китка носанъ". М. 387- Кога-то харесашъ една нома преди да й кажешъ „Люба т я трЪбва добр* да познавашъ харавтерь-тъ й. Л. Д. 1875 р. 73. 2) люблю (что нибудь): Любя да ставамъ рано у ютро У пьрвозрачнн прол-Ьтн* зор&!" Гп. 12. Самовили-те—любЬтъ многу да играетъ оро... Tie любить да ослепватъ човева-гого. М- р. 254. Кога транда филъ цутеше, Се кой му душа любеше; кога трандафилъ капеше, Никой му мишки нейкеше. М. 220. 3) о супружеской и любовной связи: На денъ сакатъ п& &уба&а не&еста, На нокь любить п& една налка мома, Ми&и любить и ив и загубвитъ. М. 88. Отъ paBia нона нелюбена, Отъ вино то iopraHb Побальвано. М. 348. Да св найда юнакъ спроти мене Што не шетъ внно и ракш. Отъ вино и ракш, нома останува нелюбена. В. 359. „Ясъ си одамъ у Солуна града, Тано любанъ Еврейка девойка. Отъ танъ оданъ у градъ Белограда, Сн л люба Мара Белоградсва, И пакъ оданъ у Стамбола града, Любамъ цару Костадину сестра". М. 105. 4)=цалуваиъ. Бльсковь, Перуника. р. 42. Л ю д и Л ю д е мн. ч. отъ човЪкъ син. хора: Ела, ела Кральовнце, Да отворишь тешки порти! Ше не сне лоше люде, Току сме твои овчаре, Сн идене отъ планина. Тя носнме благина-та". М. 168. Дошли с* люди за ноля За моля от друго село На ся Стана поискали. Д. 35, 27—29. Да не нмъ к (сестра-та) однеситъ во некоя планина, каде люпе да нематъ. М. 74. Самовнлп-те въ обще за люпе-то сеть лоши. М. р. 524. Л ю д с к и пр. 1) чужой: А людско-то нманк в за тебе и за насъ к доста. Р. 42. Ама да видишь пъкъ какавъ е ачвпозъ! Людсва кокош ка не оставя на рахатъ въ нашатъ дворъ. Л- Д> 18 70 р. 168. На трудолюбивъ чловввъ както е мило драго своето ну здравк, така с*що иу е драго и здравк-то людско; и както ну е нило за имота, что си е спечялилъ съ потъ, тава ще ну ся свидя и за людсвый икотъ. ib. 1873 р. 244. (ср. хорски). 2) людской. Л ю д е к о в ъ пр. сиреневый: Подагрикъ-гь бвлъ днлженъ три деня нарЪдъ, утреньта, нреди в&сходьтъ на ел&нцето, да ходи при никое люлеково ддрво, да го обигкрща и да говорв: „Люлече, азъ имамъ по дагра, а ти пвмашъ, ако я зенешъ отъ нене, то тя и у тебе н4ма да б&де. 3. 108. Л ю я е к ъ с. м. сирень. В р ъ т к д ю д е к а расноряжаюсь: Въ нейц*-т* к«щн мышкы-ты врьтять люлека. Л. Д. 1870 р. 179. Нъ танъ щжть ся случать н4кон пакъ отъ тавъвн пасминн прьвенци, конто всякакъ врьтять люлека само да са неоправи училище-то. ib. р. 106.
а 1
