* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1148 —
горец*: Одъ гор* горо-цв*Ьтъ, Одъ полье любввя; Одъ село треадфнлъ! Ч. 355. Любйца с. ж. кукушка (ср. раволойка): Цозната е всЬиъ втвда кош обично Българи назовавнтъ кукувиц* и любиц*.—Миого ю ш и пйсны сл пЪ»тъ по Българш в нейно имя, кавъ то и въ соколово ш
1
Гп. 161.
Ллсбне с. с. тоже что любе: „Залюбвлъ сед&ндесятъ я е в к с т Редъ е дошло любве ни Янгелнна!"— Излезнало негово-то любне. Ч.Ш. Любовенъ пр. 1) любовный: Любовнв (а*Ьсни). М. р. 374. 2)$шсто любовникъ: Горокъ са сьнъ сьнида, Че нн са дошли три любош. Единю ябулвадаваше^торюп&рстенъдавашеДретао китка давяше. ВМ Любовникъ с. м. Любовница с. ж. возлюбленный,-ая: К* бает-о ну простиле (стопани) Защ& ct найде многу уиенъ. Аль ж yi-on отъ измеклръ, Аль к умъ отъ любовница? 14. 416. А монцн стоить прни и слупшлъ наслаждаете ся отъ сладкогласныя народны българссв граюве, пЬяны отъ любовницы инъ. Пк. 89. И о вече-то отъ гЬхъ шслять. че не тр-вбвало на монвче да ся учи на книг*, защо-то щяло л пише на любовника си. Ж. Д. 1869 р. 154. Любовъ с. ж. 1) любовь: Одъ ощо любовъ, що си има е. М. „ К&рфта моя алалъ да вв бвдитъ На любоф-та-, що мене любифте!* if 55 р 81. Позивъ на женя-тя като жена е тоя, да б*де съ благородиг* св любовь добъръ ангелъ на мнжя. Ж. Д. 1869 р. 145. 2) *жмт любе, дюбя1щй,-ая, мужъ, жена: Тога велитъ ашикъ Митре&ица: Айтн тей млада Стефо&ице! Ай скорни го Мптре любовъ ноя, Ясъ ке сворна Стефа любовъ твоя. М. 68. Та си отбра (девойка) любовъ спротивъ tea. Що не шетъ вино и pania. М. 517 Мурчо вика своя п&рва любоп Дай оружк, коня б*рза коня!" И любовъ му конь-отъ оружнла. Ива бинегь коня ну тегнала. М- 159. Ага си Стоянъ утиде Нахъ вегувуг любов1е, Ч. 324. „Еринко, поарву любов!е! Ч. 327. „На ти Днмо, к л ь Димо, мое лице въ лазу&а, Кога тебе ке ти теки итъ за любое-w а еекчпиа, Тогай, Димо, рдка никни, та извади икона, Мене гледай, въ сей мисли, какъ душа въ една снята". М. 494. Любопитель с. м. любопытный: Много отъ любопнтели-те не лаях* да узнаятъ вне-то на фабрикантина. Ж. Д. 1874 р. 241. Любопитенъ пр. любопытный: Сладмйтъ гласъ на укнлв&п птичка, на любопытната чувьрлнга тукъ са не чува. Зк 129 ЛюбюЛюбамъ (мак.) гл. дл. 1) люблю: Севдввъ тейко заверу ва, Оти Се г. да ни си любе,—левенъ Пейва. М.204. Кога мана ynpi гае, А тя иен* зар*чеше, Ниско либе да не люба, Нвто наско, нн нсоко. М. 279. „Азъ го любнмъ сега съ Б О Р О Н Ъ три године!" В. 50. Мор:
а г
