* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1147 — Лю си исканъ два юнака. 2). 8. 1, 11 -13. Л ю да—только бы: Продадо чифлаците, Лю да си стана сосъ тебе— Иродадо коня хранена, Лю д а т е зене на тебе—Иродадо пушка за тебе, Дуръ да се стана сосъ те­ бе—Продадб чивту аиштольи, Лю да си стана сосъ тебе—II родадо чивту паласкн, Лю да си стана сосъ тебе. В. 139. Варай Руже, нила керко! Лю да никнешъ да зажш&ешъ, Да те нзеде люта змш, —десна ръко. В 177. Л ю д * куда бы ни: Юда Стояна залюбила, Лю д4 да ойде и тя пу негу. Z). S, 5, 1—2. Л ю к а к ъ лишь только: Лю какъ ги утъ вода извадаха Пудъ нвшница имъврвд* излдваха. D. S. 6, 65—67. Тия (лажяи-те) лю какъ кю та видятъ, кю са западать да та грабнатъ и ивядатъ. Д. р . 142. Л ю в а н о (йоще) между ГБИЪ какъ: Люкано си иоще луна думаше, Иванъ се найде опреешь сараенье ну, ала 6ixa затворени врють, вратана на сараянъ. Ч. 256. Л ю в о й кто бы ни: Тязи три лампи с ля вали на пжтьотъ, в лю кой занинувалъ гу изявали. Д. р . 141. Царь-отъ пратвлъ на слваде фарманъ, лю кой наямне да утряпе тези ланий. Д. р . 142. Л ю щ о чтобы нв: Лю що ще ввдишъ да са ни упла­ тишь. D* S. 5, 21. Лзъ лю що тжрашъ кю ти данъ. Д. р . 142. Л ю б а с. ж. супруга, возлюбленная: 4ia си снаха, кому си люба? М. 15. 6. Ова ми к люба, парва люба; А на зет-отъ я що ке му да &амъ? Ке иу да амъ сестра Ангелина. * М. 65. Твоене любе ти е направило гольемъ душнанлъвъ. Ч. 256. Л ю б е Л ю б и возлюбленный,-ая любящ1й,-ая, любовнивъ,-ница, мужъ; жена: Ми люляйте моето люби высоко. В. 33. Струме ле, Струме невесто! Дев& си остави п&рвето люби? Дек си остави мушвото дете? В. 12. Што тн е Стойно те плачешь? Или ти е жалъ за майка? Или ти е жалъ за башта? Или ти е жалъ за люби? В. 2. (ср. либе). Л ю б ё з е н ъ Л ю б е з н а Л ю б е з н о пр. любезный, дорогой: Любезни ми приятелю!—С Богомъ остай любезна, Не плачи не тажи. Л ю б ё з н и в ъ с. м, поклонникъ: Една мома колко любезници има, толкосъ и различии знаци впуска у вода-та. Така и едно момче, кОлку лнбета има, толко и знаци впустне. Ч. 104. Л ю б е н й ц а с. ж. тоже что лебеница: Шило бодало по поле хо­ дило; ни яло, ни пило, И&БДЯ дебело?—Любеница-та. Ч. 122. Л ю б е н ъ с. м. возлюбленный: „Варай, варай ти Войводо, Мои П А р в и ти любене!" М, 114. Л ю б е н ъ пр. пр1ятный: В±сти предрагы на весел1е Съ гласове сладкы любны чаребны, Съ вЪкнье давахл въ поднеб1е! Гп. 7. Очина 6-fe nosopie любно! ib. 21. Л ю б н в а с. ж. назваше цветка: Набери ми катка—Кнтк* отъ 1 1