* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1184 —
лой. Л. Д. 1876 р. 109. Волска лой. ib. 107. Вд&хаениятъ огь насъ вислородъ разлага лой-та и образува отъ нея вода и вжгленна кислота. 3.231. Л о к а н в а (ср. греч. Лоик<ткоу) с. ж. колбаса: Локанка сд каз ва, защо то ё натжнкана въ чьрво. Лованя ся зъве тьрбухъ (швенбе) и другы чьрва но старобългарскы. Пк. 38г (ср. наденица, суджунъ). Л о в а н я с. Жг животъ, брюхо: Локаня ся зъве тьрбухъ (шкембе) и другы чьрва но старобългарскы. Пк. 38, (ср. церк. слав, лованя). Л о к в а (ср. серб, локва въ томъ же знач.) с. ж. лужа: Вода-та требува да бжде чиста и быстра, а не отъ блата и локвы. Л. Д. 1873 р. 276. Свиня-та колко-то и да е стояла въ локва-та, пакъ си т&рсн чисто место. Л. Д. 1876 р. 54. (ср. бара, гьолъ). Л о к м а р у х у родъ микстуры: Ракыя, ромъ, локмарухъ, както и еилны-ты вина с* вр&Ьдителны за непраздны-ты жены. Л. Д. 1870 р. 90. Ако въ нашата гюлова ракия са нал*Ье малко локма-руху, то тя може вяскреси и мертвите. 3. 194. Л о к м а р ч е с. с. стклянка или пузырекъ съ „локмаруху" Л о м ж гл. дл. ломаю: Бе пзлнзалъ ОТКОЛ*Б Царь съ БОЙНИЦЫ на поле, Пъприще си гонеше, Храненъ конь езд^ше, Дьлго копье вьрт4ше, М4дны щиты ломЬше! Пк. 10. А тамъ лом&Ьше ордиитб Вертихвистъ и излазяше напредъ Балабапъ. Тб. 82. Л о н д р а * (londra LondreSj capitate de VAngleterre) с. ж. Лондонъ.
Ч. 201.
Л о п а т а с. ж. 1) лопата. Л о п & т к а ум.: (Моми-те) Зематъ мет ла и лопата, Ке ме (цвете) сметатъ, ке ме сринатъ. М. 387. Димяна ме те дворове, Со метлица босилкова, Со лопата страторова. В. 313. Ученити Европейци—ни влеперять въ ржкж кому мотыкж, кому лопат* за да имъ работимъ. Л. Д. 1870 р. 111. Съ лупатк* пьлнилъ вревелы, съ кутелу земиьть делъ или у-Ьмъ, на кринж по кутелъ. Пк. 82. 2) весло: С4далищата на гребцыте, счупены лопатытЬ расхвьрлены тукъ тамъ по п4съка. Т. 2. Святославъ самъ си тегляше лопат* дори до брег-атъ.Р. 177. Л о п а т & р ъ с. м. 1) продавецъ лопать. 2) гребецъ: Чьрнвкъ-гь ся натьрти толкозь силно, щото и двамата лопатаре паднаха отъ н4стата си долу въ лад1ята. Р. А. 134. Л о п а т к а с. ж. лопатка (назвате кости). Л о п а т а гл. дл. лопатами переворачиваю жито на гунне: Поел* лупагать врахъ, т. е. риняще съ лопаты, убьртжть го на подобна бр*зны въ орьнь. Това творшть да ся приубрнжть неутроненин Власове. Пк. 59. Л о п а т ё н е с. с. А подирь това лупатенье диканшть го еще обикаляшще неколко краты. ib.