* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1183 — Юпитера отъ Семела, богъ на лозарство-то, следователи^ на виното и на весел1ето. Т. 7. Л о з а р х Л о з а р и н ъ с. м. обработывающШ виноградники: Наплй земледелецъ: орачъ, лозарь или градинарь работи земш-тА. Л. Д. 1869 р . 169. Лозаре-ти си приготвувать потребны-ты сддины. Л. Д. 1870 р . 186. Образовани-т4 лозари. Л. Д. 1876 р . 73. Прол^тно време, кога-то лозарипъ-тъ са пзлАже н&Ькой ПАТЪ и си отгребе лозе-то по рано. ib. Л о з е Лозгс с. с. Л о з я лек. ч. виноградникъ. Л о з и ц е ум. Лозе не щ е МОЛИТВА, амн МОТИВА. Лозе н е щ е д1>Д? поп*, ами иска чичя П О ТА. Ч. 181. На нива йоще н а лозк. Д. 4. Така единъ копачь иде на лоз1е съ едн* мотыкд. Л. Д. 1869 р . 128. Та д а одимс да протетаме Горе и долу& се кунъ лозя-та, Да набернмс maMia грозк. 31. 466. Задъ дравия-та с я виждахл голы камъкы възъ ыонастырь-атъ и лозя. Р. 23. А пакъ стрьмны-ты мЬста накычихА Врьтопчяие съ медоточны лозя и овощкы. Л. Д. 1869 р . 133. Редко о българско селско семейство д а н е пие вино, кое си ИМАТЬ у дома отъ лозня си. Пк. 38. Това место бете пустиня —ни едно длрвенце, ни едва нивица, ни едно лозице. 3. 190. Л о з е в ъ Л о з й о в ъ Л о з е н ъ пр. виноградный: Лозевы-ты прдчкы. Л. Д. 1871р.233. А по нимъ зет-отъ мегю иобратими-те, имеещемъ на глава лозенъ венецъ навитканъ со ЦАрвсна копрйна и цвекя. 31р. 515. Л о з е н ъ - г р а д ъ имя собств. города; Лозснградъ (Кьркклисе). Л. Д. 1873 р. 105. Л о з и н а с. ж. тоже что Лоза: Грозде-то д а са сплуе налозината. Л. Д. 1875. р . 146. М. клсаше грозде-то отъ лозина-та. ib. р . 148. А некой си плетАТь подовницы отъ ДИВА ЛОЗИНА и гы зъвять „лесы". Пк. 48. Л о з и н к а с. ж. лозунга, пароль: Войвода си лузинвА йздаде Да ся дружина съединщтъ Бодра ся стража бьрзо убаде Готови «си да с я поклон«тъ! In. 21. Л о з н и ц а с ж. тоже что Лоза: Мома закона мегю два друма, Лудо закона мегю три друмю. Мома излезе ДАЛга лозница, Лудо излезе ЦАрвенъ трандафилъ. М. 288. Момче (умрЪло) излезе трандафилъ, А момиче-то лозница. М. 497. Гровдето, посв4тло отъ багряницата, не можете да с а крые подъ листовете и лозницытЬ бехА ПОВИСНАЛЫ ОТЪ плода си. Т. 5. Л о й с. м. в с. ж. съ чл. Л о й т & мн. ч. только Л б е в е жиръ, сало: Бере лой. Сир. Коннее; не му е твьрде добре. Ч. 129. Не ще котка лой! Ч. 197. Намачвайтс лоя и катрана, Оганъ дайте отъ pycu-те коси, Из горите ваква бнхаша. М. 105. Който има иного лой, Той е благороденъ. 3. 65. Чювство-то не струва Като к а п в А лой! Л. Д. 1872 р. 226. Китовъ