* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1088 —
поръ кавъ: А егнди внтени свато&и, Бво нматъ трн месеци дана, Её лдите и к&де шете. М. 59. Ево имамъ за деветъ години, К&де лежагь болно на постеля. М. 88. с) когда, если или кола пост риторич. «оп роса съ отрицат. смысломь: Како, Снмонъ, я да не си плача, Како доб ро, да не рона с&лдзи! К&де клюкаетъ царски вапидши, За да одень на войска царе&а? М. 65. d) если: ,Ке тн удра ж&лта боздогана, Кеп удра мегю ц&рни очи". Пакъ ну велвтъ него&а б&рза коня: К&де сдкашъ тука да не удришъ, Обз&рни c i назодъ да го (Секула Детенце) видишъ". М. 142. е)? переводится дпепричаспнемъ: А тая (Нев*Ьста-т*) три идти c i кланятъ на татка i н кумотъ, и ходить на ст&рна, к&*е често c i кланятъ (гувеитъ). М. р. 520. Кждг г о д Ь нар. какъ ннбуды Не к дете к&де годе, Ток&к б&Ьлекъ на земля-та, К&де стое, слонце грее. М. 385. (здп>съ: какой-нибудь). К А Д Ъ да нар. относ, обобщ. гдЪ (бы) ни; куда (бы) ни: Ела, ела ной кьосене, К&д&си да ей, тун& да дой дешь На ови в4тки бачила, Край тая б&ла Дунева!* Ж 205. К&ДО да № нар. неопр., обобщ. Гд?-бн ни было; куда-бы нн было; гд?-ннбудь: куда-нибудь: Палец-отъ велвтъ: айде да краднме! Казалец-оть велвты к&де? Големиотъ: к&де да к. М. 672. К&да ка&, вадя какъ тр. относ, обобщ. гдЪ-бы ни; куда бы ни: Иванчо дуна Драганки: Др&гавже, сестро Драганве, Къдй как сън та проводилъ, Все нн работа завърши Хайде ма й сега послушай И ни работа завърши. Д. 19, 7—12. Къд*т о нар. относ. гд4; куда: Охъ, не ног& веселъ да свнр& Тамо, к&дЪто дрьнч&тъ окови. Вазовъ. Д о Е&дъ 1) нар. вопр. докуда, докудова. 2) нар. относ, до куда, до кудова: Тук& до к&де вмане роднина, Да кавнте гости, пр1атели. М. 146. 3) союзъ врем, пока, покуда, покудова: а с& ве грнжн, татво льо, До в&д& ш млада Тодорка. И. 86. К ъ к ъ (Кунъ) К А Д Ф нар. вопр. въ каконъ направлении (заключ. вопросъ гд*Ь или ку да): Къмъ к&де са Черкешлнски п*тища? ?. 311. Цареградскн-гЬ D&Jгари виждаха убнйственни-гЬ разногласия въ Екзархия-та кань вад* водять. Л. Д. 1876 р. 12. Не кажви ми кой ни i& попленалъ, Тук& кажя мн кунъ к&де отиде. М. 192. На вхда нар. вопр. въ каконъ направ лена (заключ. вопросъ гд4 или вуда): За гробътъ ни, стара майко, Не д?й пита на к*дi й. Л. Д. 1876 р. 157. Дружина BipHa, зговорна! Вой на к&де е да доде, Да земи тешко имавк. М- 166. Назадъ му р&ц-Ь в&рзалъ, Чи го напреть конь караше. На к&де го караше? По над1и, по заптш. М. 92. А бре Калйо, бре, на KaAi та носатъ вихрите поср4дь нощь? 3. 97. На КДДО-ТО нар. относ, въ каконъ направлен! н (захлю*. вопросъ гд* или куда): И тъй piKOXb да погЬгл» на к & Д&Ьто ми внждать очнгЬ изъ онзн островъ. X. II, 12. Закопай ня, че тогы връвя на к&дй-то щешь. Р. 135. На кадв-то н да нар. относ, обобщ. в*
%