* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1036 - край; на конц-Ь, на конецъ: Ка си пойде до стредъ море, СЬ поварва за да виде— Калнаци пли вить надъ море, Дервиши нематъ ио неа; Па она назадъ с*Ь парна, C i варна, излезе на край, ДА сн пойде на механа. М. 77. Пиши и мене на края, Макаръ санъ санливъ и гурлнвъ. М. 214. На крайчнца на рано-то ина шилце. Ж. Д. 1876 р. 85. Отъ в р а й до в р а й отъ края до края, отъ «одного конца до другаго, съ начала до конца: Дойде ко&а дойде лено врене, Да нн канитъ китенн свато&и, Поканнло отъ край до край зеня. М. 57. 2) край, страна, об­ ласть: Наше-то отечество, аво и да е по нйгдв планинисто, но такывы краища ся губять испрЪдъ нространны-ты плодоносны поля. Ж. Д. 1871 р. 161. Слънце-то ся възвыси въ най-горни-ты краища на небесный сводъ. Л. Д. 1870 р. 132, 3) конецъ (о времени), исходъ, окончание: Заиоеваше-то на Бгыпетъ прославн края на царувашс-то на Сслпма 1. Ж. Д. ШО р. 67. Д о б а р ъ , л о ш ъ в р а й хоропий, дурной исходъ: На тая работа не ще да й излезе крайятъ добаръ. Ст. 39. Д а в а м ъ в р а й оканчиваю, р-Ьшаю: Тази р&Ьшнтелна поста и ка даде край на черковныи ни воиросъ. Ж. Д. 1873 р. 285. З Й м а м ъ в р а й оканчиваюсь, реша­ юсь: Тази работа единъ край ще зене, по да ли щс ножеше да са нарече добъръ или лошавъ, Господъ знаеше. Ж. Д. 1875 р. 149. Н а вад* (или дё) щ е н и и з л ^ э е в р а я т ъ ? что будетъ съ нами?: Боже мой иа кадЬ лн ще ни излЪзс найс1тгЬ край-тъ отъ това иаше нехайство за иодобрявавде самы себе си. Ж. Д. 1869 р. 232. 4) еъ соедине­ ны съ З.л. ед. хлах съмъ—можетъ быть, возможно: Не е край, да може гнуснаииятъ чифутинъ да туря бйлегъ на светата пасха (не можетъ быть того, чтобы- ) Тб. 43. Той погас другара си, та да е край да го покаса. Тб. 86. Огъня изгасна и безъ него не 6Ь край да ся онече барабой. Р. А. 84. Bcfc-ти другн ся затекоха на клималата, за да ногатъ, ако 6Ь край, да увардятъ гем1ята отъ потънваше-то. Р. А. 9. 1 К р а й (энкл.) предлогъ 1) на вопросъ %дп>? близь, возлЪ, около: Иос&ял си дребен напрет Дребен иапрет край Дунава. Д. 85, 1—2. Подъ драво сенкя дебела; Край сенкя вода студена. М. 149. Годеникътъ сЬдне край столъ-тъ. У. 18. на вопросъ куда? къ, до: Стойнвчко, моя душичко! Ела ми вамо повамо, Край мое десно колено, Кран вол­ га барза коня; Отъ коня да c i наведамъ, Лице твое да целивамъ. М. 386. 2) мимо (вм, покр&й): Не ходи, синко, не ходи край каднювп ха­ ре ни. Д. 53, 3—4. Вчера отъ танъ нинахме край ваши-те тешки пор­ ти. И. 20. И тия драгы за не» образи преминуваха край не**. Р. 87. 3) вокругъ; около: &Ко съмъ найдел алтън-гердан Да ся увивам вато зъмия Край твоя-та б^ла гушка, &ко сън найдел сърнев-колан, Да са увиван вато зъмия Край твоя-та тънка снага. Д. 73, 15 -20.