* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1035 — Ъмцы (газды, ятаци) на разбойннчьскы и злод*Ьски турены четы. Гп. 182. (син. ятакъ). Крадлввъ пр. воръ: Свадлива найка, крадливн д*втца. Ч. 220. Крадливому да трошатъ колЪна. Гп. 263. Крадлйо с. м. воръ; жулнкъ, воришка: Кога-то някой крадлю ся принаква въиъ кащата-та ни, куче-то лае. Ж. Д. 1875 р . 157. B p а д о м а нар. украдкою: Тя порони нЬколко сълзи крадона въ виното (ein paar diebische Thranen). Рш. 78. К р а д д (Макед. К р а д амъ) гл. дл. 1) краду, ворую; обкрады­ ваю; украду, сворую; обокраду: Който ся наслаждава съ добрины ва тоя св^тъ ua е неблагодарснъ, той краде Бога. П. 14. Татко мн крадитъ руди я ганца. М. 646. Палец-отъ велитъ: айде да крадиме! Jf. 672. 2) похищаю: Дс св чудо н видело На сонъ мома да св кради Мегу майка, мегу татко. М. 311. Кемпелъ говори че хондите въ Орисса и до двесъ още крадатъ своитс нев!>сти. Въ Сарбия до скоро, а въ Маке­ дония, въ Болгария и въ Албания и до днесъ още пронехождатъ по­ добии сцени. 3. 311. Крадено, К р а д ё н е с. е. воровство, кража; по­ хищение. К р а д е н о н а доте-то похищешс ребенка (народный обы­ чай); Папиванье, кога стори д&Ьте година, кое казвать в враденье на д&Ьте, защо-то тогава, т. е. къту нсиълни д4те година, сродница го врадать отъ майка му и го съкривять въ другы домъ, и кату пр*Ьдложать упрЪдм ну рало, кола и волове, направены отъ дьрво, свирка и кри­ ва къ, ножъ и ножнцы, книгы и разны другы сечена на художества, глЪдать ва вое отъ гЬхъ ще ся най напр^дь устрани и посегни, и тълкувать, чи то щс бади иегова бадущна наклонность занятия. Пк. 2 Г К р а е н ъ , Крайна, К р а й н о пр. крайшй: Неди к хатаръ остало, Та. зела бели медници, Та к на вода отишла, На горно крайно кладенце. М. 160. Кразв(д)ба с. ж. воровство: Кражбнте, газонвята на заковътъ, з юкачественните банкрутства. 3. 250. А бе чловЪче, безчество н^что с, вога члов&Ькъ иска да печали съ вражба, съ лъжк и др. т. Ib. р . 173. ТЬхяы-ты рацЪ са наклонны на краждбы и веяваквы лошевины. Ж. Д. 1869 р. 166. Кр&й с. мн. ч. К р а й о в е , Кр&йща, ум. К р а й ч е ц ъ с. м. 1) врай; конецъ (о месте): Тойзи вратникъ ё закаченъ отъ тры стьлпа, кои са забити въ земи», дЪ ся крагло зблнжявать краюве илЬта. Пк. 34. ИЛИ тя ум^еше да сирне врайовете (спрятать концы въ воду) вли азъ не б4хъ още опнтна. 3. 20. Дебёлия(тъ) Кр&й (подразу­ мевается н а тояга-та) въ угрозе: Вьрви си за да не обьрна дибел1й врай. Зк. 127. Н а в р а й , н а вр&ятъ, н а в р а й ч е ц а : на краю, на