* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1017 —
K o i r e a с. ж. застежка: Мжшка Копча крючекъ. Жёяска К о о т а петля, лен. ч. К о т и застежка (крючекъ и петля): Дв&Ь жлънвы ся пр-Ьзъ плеть теглять? Кончи (taw.). ?. 118. Кбпчв с. с. 1) ум. отъ ковча—застежечка (крючечекъ, петелька). 2) безъ ум. знач. за стежка; пуговица: Богъ да 6ie копче огь тозлук-отъ! Що закачи момннигте гащи; Наведвкъ се копче да отвачамъ, Богъ да 6ie копче отъ нянтана! Що закачи ыомнни гердана. М. 440. Да си придяржва ианталони-гЬ като ги закопчава отиредъ съ копче. Л. Д. 1876 р. 107 Копъръ с. м. укропъ. (Anethnm graveolens) ср. Бог.: Копарь— armoise.
Кора, с. ж. {ум. Корка, Корица, Коротка с. ж.) 1) ко
ра: Дай ин, мале, студна вода, Да натопе пуста госта, Че ми е уста погорела, Като кора калинкова. В. 269. Саванъ право да ив кажишъ: Що сн толку расииана, Тенка уста кора фати? М. 444. 2) Кора, Корица - обложка книги: Кора, ум. Корица переплеть (ум. переплетввъ) книги: На един книг*, а особенно учебнвкъ, н&Ьиа ли ц*вн*тд й забЪлЪженн отгор* на корыцыты й, ты знай, че тя е напечата на за печаля, а не за просвищете. Л. Д. 1870 р. 118. Отъ вор й- до кора, 1) про книгу (первонач. значеше)—отъ доски до доски: Той можяше да научи отъ вора до кор* Букваря, Чясослова и пр. Л. Д. 1869. 2) (перенос, знач.) отъ начала до конца: Чорбяджиять разсказалъ и евовятъ равговоръ съ великиятъ чов&въ отъ кора до кора.
3. 303. 3) Кор&, Корка, ум. Коротка, Корица—корка (ум. ко
рочка;) хл4ба: Дблна кора,, гбрна кора..—Тк изваде корка л-Ьбець, Що стоила три недели; И изваде л енъ понсно, Инъ подаде еа госиода. М. 45. Я ти посавахъ понуда, Понуда чисто вравайче, А тв нн даде норкйте, Що гн нртнте глодале. Пс. 9—10 р. 92. Мамо дай ни барень сухн корички да воздень. От. 8. Аэи тн хлебец пойскахъ, Тй си хл-Ьба отръгваше, Че ни корйчки д&ванге. Д. 21, 32—34. 3) (Макед.) Кор& раскатанный слой гЬста (син. пётура): ПосхЬ к (нев*встн-тн) натерв^тъ да неевтъ мазникъ; и тога Ь ci подсиевевтъ, и на сученмто 4 сечатъ корите (губи), гьоо (=като че) незнаела да сучить назникъ. М. 521. К о р о б 4 р ( и н ) ъ с. м. морякъ, ворабелыцинъ. ум. Кораб&рта, Корабёрте с. с Оти ке сн одамъ младо калинджиче -младо корабарче. М. 384. Морето исхвьрли на брйгътъ нрьтво едно нонче кораберче. Р. С. 104. Корабйя* (гурабия* Пирдопъ) (qouraffi, s. t. Espbcc de pdte sucree, rond et plate) с. ж. родъ печенья: Пращать баклана (точена 66*