* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 959 —
пия-та. Д. 86, 8—11. 2) когаелекъ съ пятью стами шастраии: Прода ва ся тънка Яна хубава, Прод&ва ся за дванййсе весй. Д. 66, 14— 15, умение. К е с и й к а К е с й й ч е К е с и й ч е н ц е с. с. «ошелекъ: Па ииа и такывы, конто.... пращать дъщери-ТБ си какъ да испечять добр4, какъ да терять тютюновы кездйкы, чеврета, възглавничета п др. Л. Д. 1869 р. 154. тюткшеова К е с й я , т. К е с й й в а кисетъ. 3) родъ чулка, который надевается на руку для чистки лошадей: ЗнмнигЬ болести са случватъ повечето по коне-rb, кои-то, като ги чешатъ и тяркатъ съ кесни, кожа-та инъ става по-чувствителна. особно кога то стоятъ никое време безъ работа у лхжра и тогава безъ кебе са употр&Ьбятъ на работа. Л. Д. 1876 р. 56. (ср. кисия).
К б С В И а ъ * (keskin, adj. t. 1. Aigu, асге fort 2. Violent, severe, rigide) пр. несклон. острый (на осязангс и на вкусъ): Обпчаше не гона
9
милость кеекпнъ медовина и добро гоштаване Тб. 63 К е с т е н а к ъ с. м. каштановая заросль, к. роща. Бои К ё с т е н е н ъ пр. каштановый: П1уна-та на ксстенени-гв дьрвета блЪщаше са съ найхубава зеленина. Л. Д. 1875 р. 127. Само голЪмото кестенепо дьрво, кос-то глйдашъ сега нзеяхнало, закриваше я (колнб*-т*) СЪ глста-та си шума. ibid. р. 130. (также кёстенсвъ, кДстсновъ, кйбетсповъ. К ё с т е н о в ъ пр. каштановый (см. предшеств.),
КёствНЪ* (kestene^ Jcestdne, s. p. t. Chdtaigne, marron) с. м.
каштанъ (дерево и плодъ): Иванъ трлгиалъ камъ стариятъ кестенъ. Кажи й да са пренесе подъ голЬыиятъ кестенъ. 3. 163. (также кйбстенъ, кбстенъ).
КбТВПЪ* (kitab, s. а, 1. Livre 2- Lettre 3, Ordrc 4. Lot 5. Des-
tin) c. M. писанье, книга (ср. кнтинъ).
К е т ш ш н ъ * (Iciitub, мн. ч. оть kitdb, употребляется въ смыс.
ед. ч.) с. м. писецъ, писарь (ср. кетаиъ, китинъ).
К е Ф И Л Л б м ё * (с, отгл отъ гл. kefillemek ср. кефилъ) с. с. пору
чительство: Порячптелства (кефиллемета) за тескерета.ЛГ. Д. 1870 р. 118.
К б Ф И Л Ъ * (keftl, adj. a. Qui se rend caution pour quelqu&un) c.
м. поручитель: И со гласо-тъ, ми, викаше: Де д&иды мене до Бога! За xapaMia кефилъ кой бива? Кач. 214, 71—73. Я сумъ кефилъ ва liysмана Со мое-то машко дете! Кач. 214, 86—87 Азъ ст&ваиъ кефнль за нёго. К ё ф Ш Ъ * (албан. kjifna futuerim) с. м. ивнасиловате: Колятъ ли на, блеять ли на, каквото искатъ да на правятъ, когато дойдатъ, тука да правятъ кефшъ. Ст. 40. Споредъ шериата са пада да платятъ за