* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 943 — К а т о (энклиш.) 1) союзъ сравнит, какъ, какъ будто, будто: Ка­ то сЬкы Гръкъ, Fcopitt б&Ьше властолюбнвъ. Р. 2. А кога (кокурусъ) почни да нзбнва къту класъ, тогава го заравилъ, да улови новы коре­ ны п да евьрзн зьрно. Пк. 54. Самодива се вЪстила кат& малко момче рохаво. Д. 4. Mtbcm. лич. и имена собств. стоять въ формы винит, падежа: Неговата чедолюбниа роднтелннца мнелила, че като Николча нпде нйма. 3. 196. Па н малцнна не знадтъ тази Hcropia тай точно, като мене. Л. Д. 1875 р . 129. Даде воля да ся жен», Да залиби дру­ го лнбе, друго либе като него. Д. 40, 37—39. 2) врем, а) когда: Като са чу пованъ че това изложение не са строи отъ правителство-то, Евроиейци-гЬ са уплашиха да пратятъ изложби-гЪ. Л. Д. 1876 р . 179. Аз като либе похлопай, Да додеш, да мн отворит. Д. 43, 21—22. Ь) въ то время какъ, между гЬмъ какъ (временное значены перехо­ дить въ противительное): Hie като ядсмъ и шемъ, Батьо ти въ какви е маки! 3) противит. между тЬмъ какъ; когда: Какъ да сп хвърлим мъжко-то д&Ьте, Като сам язе попова снаха, попова снаха, Гяку невеста. Д. 37, 7—9. 4) союзъ причин, такъ какъ: Жилище-то ни като е потулено, може да мя дивацн-гЬ не съзратъ. Р. С. 95 Каки Дено, кажи чедо, като си толкосъ хубава, Въ градина ли си никзала, Или огь бога паднала. М. 120. Ви като ходите и ден* и нощ*Ь JO чърио-то норе по белил Дунавъ, Чули ли сте, Илчо, Дунавъ да сн <ума Рнба да си п*Ье? Д. 57. 23—26. 5) союзъ услов. если, коли: Не;а кащовнпцп-т-Ь да не са уилашватъ и да викнатъ противъ насъ, ;ато искаме да иишемъ за домакинетво-то. Л. Д. 1876 р . 60. Като :ън, байнс сгр-Ьшила, Не ма ли байне прощете?Д. 21,39—40, 6) сог озъ обр. dtbOcm. переводится русскимъ дгьапричаситмъ: Иа комари- •Ь с главна-та работа да пиятъ кръвь-та, като отбиратъ слаби-тй места ia гЬло-то. Л. Д. 1875 р . 89. Такыва пссв-Ьстпы родител1е като тровлть :рьдцето па д4цата си, иравять пб-голЬмъ гр&Ьхъ отъ колко-то ако быха морили дЬца-та си гЬлесио. Л. Д. 1872 р . 149. То носило изгл4два :ъту корить; па краища же на дв*Ь-тЬ дьрвета оставенн са дрыпки, коихъ :ъту хватить двама челов&Ьцп, носшть. Пк. 59. 7) частица придаю­ щая вопросу отптнокъ сотщангя (deliberationis): говорящему предтавляется много возможностей, изъ которыхъ онъ ожидаешь указангя •а какую-нибудь одну: Като к&къ мйслишь ти че е пб-добрЬ да са направи ая работа? Като кад* (като кад* ли) ще са е денала кра.вата? Като .бй ще да ми е напрнввлъ т&ш п&кость? (чаи+е: кой ли ще ми е нар&вилъ etc) като ка-къ би напр&вилъ ти това. нйщо? Като на кадъ tie речёте да йдемъ сега? Като какъвъ б4ше тбзнкана (тбя) чпвякъ, ,4то ти остави пиембто? К а т о д а союзъ сравнит. 1) какъ будто,