* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 904
-
Двашъ похубава станала. Ж. 130. Той. о?ва се е родилъ, ве е видвалъ, какво нЬщо са вазаци-гЬ. Тб. 99. К а а т ъ гл. дл. 3 л . мн., ем. вазуважь: КАкто кАатъ хора-та. Каба* (qabd adj. t. Ores, grossier?) пр. несклон, рыхлый, пух лый: подлатать имъ са ненасмолени дебедн (каба) хартш, за да имъ попивать влага-та. Л. Д. 1874 р. 195. Тбзи х л 4 б ъ е каба. К а б а д а ш * с. м. франтъ. Кпл 308: Не давай пари томува, со му то сврьцатъ посяалете. Сир. Не давай пари назаетъ иа кабаданкте. Кп. 89. Кабадис(у)вамъ* гл. дл. КабвДИШ** (ср. jtA&kuqabarn,aq г. U S&enfler, Ure, devenir enfle) гл. св. пухну, бухну, разбухаю, о хтбп подымаюсь; распухну, разбухну, подымусь: Фас^ла е кабадйсалъ (набш& «ала) въвъ водА-та. К а б а н и ц а * (qabanitche, s. t. Habit long avec un collet qui pend *ur le dos срб. кабанина—pallium) с. ж~ верхнее платье изъ грубой матерш, съ рукавами или, ч&ще, бевъ нихъ,—родъ плаща или бурки; плащъ: Отъ н&Ькой горни дрехы, конто б*хъ зелъ отъ кораба, направихъ си една каква да е кабаница. Р. С- 79. Зехъ дв&Ь дебелы кабаници, едната за да лежа на не», а другата за да ся завивамъ. Р. С. 81. Изваждаше ср^брени-тЬ си очила изъ кабаница-та сн а гн избарсваше съ ракавътъ. Л. Д. 1875 р . 128. (ср. чепкенъ). Каба(х)атлвя* Кабаетдия* (qabahatlu, adj. ar. t. Conpabk d&un delit, d&une turpitude, fautif) пр. виновный, виноватый, с л. виновникъ: Не е кабахатл1я, Д&Ьто го е зелъ, а дЬто му го е далъ. Ч. 194. Па ти стори ct кабдотдо, Гьоа многу л ю т си исклало. М. 101. Гъд си ка.бахатл1ята, плЪврикътъ, ты. си запал илъ хннаетино! Зк. 1В2. К а б а ( х ) а т ъ Кабаётъ* (qabahat, s. ar. 1. Laideur 2. Turpi tude, mauvaise action, mpuvaise condmte, delil, faute) с. м. вина, пре ступление: Царскы-rb съв$тниди нолили царятъ, да го не погубва 6Ъзъ кабахатъ. X. 2, 68. Циганина, като нена друго що да чини на момчето та да го загуби, нанери му кабахатъ, че седи въ ннтова при мома та и извади калача, та го сасече, и нрнче-то уиря. Ч. 250. Стояне мори Стояне! Голенъ си кабаетъ учицнлъ, Тешка дав1я на тебе. Три села чинетъ дав1я* В. 326. К а б з а м а л и н ъ * см. камзаналвнъ. К а б н л ъ * (qdbil, adj. а. 1. Qui recoit 2. Prochain 3. Capable, habile 4. Possible) пр. несклон., употребляемое въ качеств** имени ска зуемого возможно: Не к кабилъ сестра да сторила, Наше дете да го загубила. М. 56 р . 69. Ясъ не к кабилъ со васъ да идаиъ. И. 66 р . 93. Кабулъ* (qaboul, s. q,. Action de recevoir, d^accepter, ifagr**r:
T t f г +
