* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
898
-
в ъ н ъ хожу на дворъ: Всякога ннай въ кащи едно гърне за нощно нехождаше на дете-то по вънъ. Л. Д. 1869 р. 102. (ср. излнзамъ по вънъ). И с х о к а м ъ гл. св. И с х о в в а м ъ гл. дл. выбраню, выругав, браню, ругаю: Излезе саио снаха ни, исхока ни, хварли ни единъ цванецъ н каза ни да идене отъ Д&Ьто сие дошле. 3. 338. И с х р а н » гл. св. И с х р а н ( ю ) в а ы ъ гл. дл. прокормлю, по кармливаю: Силна е зима хванало. Стоянъ сн стадо захрани; Храни го Стоянъ, вардп го, До средъ го зина нзхрани. Ч- 314. Като енчки хора и той си ина ваща и покащнина и изхранва си дЬчицата както далъ Господь. Зк. 45. Тя събира помни и исхранва свите. Л. Д. 1870 р. 189. И с х р а н к с а И с х р & н в а м ъ с а прокормлюсь, провариливаюсь: Престарелы хора съ работа-та си не могать да ся исхранять. Л- Д. 1873 р. 200. Това вадеше трае докл&Ь ся исхранять бубы-ты. Л. Д. 1874 р. 189. И с ц а п а м ъ гл. св. замараю, намалюю; И с ц а п а м ъ с а зама раюсь: Зографинътъ съ едно дв&Ь тестета варакъ можи да нсцапа це ли, ц-Ьдн купове свЬтци, облечена въ златни сармени дрЬхн. Зк. 53. И с ц 4 д и гл. св. И с ц ъ ж д а м ъ И с ц * д а в а м ъ Цанк. гл. дл. 1) процежу, процеживаю: Сначвано и исцЬдено гроздк дава пбеладко н нб-угодно nHTie. Л. Д. 1873 р. 177. Совътъ на тол коренъ са всц*Ьхда. 3. 245. Буба, кога с въ пашкулю и изцЬди отъ себе св енчко копрнняно вещество, тогава става узъжьлта или жьлтиникава. Пк. 66. 2) выпью, выпиваю (до капли): За нного годины! рече той и исц-Ъдн до капка вино-то (сказал* онъ, допивая вино). Р 110. А като го поглсдашь че исцЬжда чяиш-та докл&Ь му падне шяпка-та да ти ся потрьса да блювашь. Л. Д. 1869 р. 117. 4) изнурю, изнуряю: Когато дрвекавица-та е силна и трае много тя е за страхъ, защо-то ноже да прЪкъсвс и да исцЬди д^те-то. Л- Д- 1871 р. 129. Исц*Ьдувамъ И с ц а д у в а м ъ гл. св. перецелую, перецЪловываю: Сега булка-та исцЬлува рака на вснчкы кащны и ся тъкмн да трьгне за кола-та. ?. 86. ИсцЗигк И и ф р ю гл. св, И с ц Ф д я в а м ъ И с ц й р я в а м ъ гл. дл. 1) исцелю, исцеляю: Провикна се юнак арамия: Где сн сестро, ела изцери ме. Д. 5, 34. Възрасть-та, разумъ-тъ и промелы-ты, кон-то ставать въ вкуса наспротивъ колко-то наягквать, исцери щать та» омраза камъ некой естчя. Л. Д. 1872 р. 138. 2) вознагражу, возваграждаю: Нъ тва несполучваше ся изцери съ намЬрвашето соль. Р А. 50. Съ туй вый правите на народа неисцерима обида (un tort irre parable). Т. 225. 3) утолю, утоляю (голодъ): Краймор1ето ну даваше толкова малко ииды, колкого стигаха да изцерягъ глада ну. Р. Л. 28.