* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 781 — вара утъ пазуха Вода що сп животъ подава. D . S. 6, 57—58. Змдювя на пмдатъ дойдоха Да сп на Анчо (витлкъ) помогнатъ, Мома Бог­ дана да грабнатъ. D. S. 6, 50—52. Дочуха те до два змеха,—До два братя-отъ небо-то, Ct свалнха стредъ село-то. М. 12. Змехъ ме лю­ бить три години, Я не можамъ да г& оделямъ. М. 14. Тога му велитъ иомцп зме&о&и—, койни ду&о&и. М. 15а. ЗмЬйчета въ златп люлчици. Д. Я 9. Чи жина му камдкъ станала, И дечица пдстри змейчина. М. 92. Да ми лежитъ 3Mia тройногла&а, Со дванаёсетъ мали зм!ульчнна. М. 194. Знойно въ нариц. см. Зм-Ьйно тн огнейпо ле, Пусни ме, змМно, да нннд... Лъжи ти, Радо, другиго, Ала си зм^йно не лъжи&, ЗмМно си хвърка високо И гледа зм4йно широко. Д. 8, 15—16.23—26. ЗмЗпхца З м ъ й н и ц а с. ж. <ии»змей: То не к метка стръвница. Но ми ю Елка зм^ица. Д. 7. 23—24. Зм^ици с злати кочпи. Д. 9. 8. Дошла е пдрва змийнпца, Та хми вели отговори. D. S. 8, 16—17. При водастуд*на,Дд си змдйници ддке баняха. В. S. 6, 64—65. Литш ма мома змеица. Либи ма и ще ма земе . Ч. 291. к З м и я с. ж. змея: Дали № змия осойна, Или к ела не у дръво, Д 34, 69—71. З н а е н ъ пр. известный: А вашето жребие е знайно. Тш. 61. Болести-ты излизать отъ некойзнайны намъ причины. Л. Д. 1874 р. 185. З н а к б м е ц ъ с. м. знакомый: Знакомци! отмахнете садь отъ васъ всяка брига и бддете весели. Зк. 66. З н а к ъ с. м. 1) знакъ, помета: По стар* Планинд на многа ме­ ста има разны знакове въ разна времена забележенн отъ гореюя юнацы. Имена и пор4клы на древеса изрезаны съ летосчислетемъ. По камешя нзкопани съ железо п p i перцы, ножове, пушке, зшй, мечкы и пр. по негде купаны овчярски съ льжицы на около. По некоя.си дре­ веса вижддтъ забити големи желЬзни гвоздш. Сано на едно место внд4хъ львъ нзображенъ съ старый на главд царскы венецъ и то въ Лумы-Делъ на едно усойно место, кое не могд д унишд. За m зна­ кове лриказвали ми сд& стары ускоцы, че по техъ места на около стари сд съкривали разны ствари а най паче сребро и злато. Другый едннъ весьма любопытьнъ знакъ имдтъ ускоцы, когда щдть съкри не­ що за да не можи другый да го найде. Забивдтъ еднд тоягд на упределенд меркд и в& упределено время, дьнь и чясъ Ыяшя слънца и г.тЬддтъ колко и на къде ся простира сенка отъ так тоягд, тамо изровктъ трапъ и съкривдтъ що имдтъ за кр1янье. Това показва го­ лемо остроум!е старпхъ Българь! Гп. 194. 2) свадебный подарокъ: После ходатъ у девойка-та, кдде имъ (на сродппци-те) ставктъ софра. 1 9