* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 780 —
З л о ч ё с т е н ъ см. злочестъ. З л о ч ё с т и е с. с. несчаспе: Сирота злочеста Въ злочестиявене. Л. Д. 1876 р. 156. Най-голЬмо-то злочеслте у хора-та е това, где-то желашть иовече отъ колко-то МОГАТЬ. Л. Д. 1S69 р. 104. З л о ч ё с т н и к ъ с. м. З л о ч ё с т н и ц а с. ж. несчастный, несча стная. Цанк. З л о ч е с т и н а с. ж. несчаст!е: Царуваньето носи съ себе си сичкы T t тЬзи злочестины (toutcs ces miscrcs). Т. 196. Съ тыя нЬчта вся кой день безбройны злочестины ся сбывать. Л. Д. 1869 р. 101. Шянство то прЪтваря родителско-то срьдце на изворъ отъ злочестины. 1Ь. 2>. 115. А васъ, братия, каква злочестина ва е докарала въ тдзп т*мна тАмпица? Ст. 19. З л о ч ё с т ъ пр. несчастный, неудачливый: Дали с и ми злочеста ИЛИ СИ МИ проклета? Д. 66, 6—9. Злочестный заробеникъ. Л. Д. 1870 рг 162. Това с А найзлочести-гц хора н ни единъ не с былъ длъговЪченъ. Л. Д. 1S69 р. 104. Въ шяаство-то родител1ет! правать дЪтцата си злочесты съ бой или съ лошь примЪръ. Л. Д. 1869 р. 115. „Охъ колко злочестенъ чов^къ сьмь азъ!" Р, А. 20,
г
З л ъ в а с. ж. золовка: „Стани ми. стани девойче, СвекАрва оганъ завали, Золви ти куки смсго&а, Деверъ ти дукянъ отвори". 31. 484. Е! стройнци момини Гости нардчуйте, На свекоръ кошуля, На свеКАрва бохча. На золви рАкави. Н а я т А р в ц р А к а в и , На деверн кошули М. 558. Поп отъ имаше две керкп И трекя ена&аМптана: Митано, жи ти два брата, Извай мп некой две золви, По едношъ да и целиьамъ, Но дукатъ да &и дарунанъ". М. 411. З д ъ в и н ъ пр. золовкинъ. Цан. З л ъ ч ь З л ъ ч к а с. ж. жолчь: Рожбо нилнчка! само едничка!" Бвше ПОСЛБДНЯ жадная речь. Чювств" и в&отчяйность лют* горкд Чер на г отровна залЪла зльчь. Гп. 136. За да не бы ся унлашилъ ни какъ и да му ся иукне влъчьта отъ страхъ. X . I . 164. Защо ны насыти съ скръбь и ны напои со ЗЛЪЧКА. Р . 99.
1
З м Ъ б В Ъ З м ё ю в ъ З м т Й С В И пр. змеиный, тоО bpdxovToq: 3uteви-те кладенци. Д. 8. 2. Змегови К А Щ И . В. S. 8% 36. З ^ о ч е т я т ъ тър-
говецъ. истрьпналъ отъ страхъ, пада ва змййскигЬ нозе. X. I , 36.
З м ъ й З м е х ъ с- м зм^й, драконъ. З м ъ й ч е ум. З м ё й ч и н а
З м и у л ч и н а мн. Мене ма, мамо змей люби, Змей либи, змей лежи; До вечера ЩАТ да доддт Змееви с бели атови. Д. 9, 4—7. Стори си дума голяма, Че ми та лнби огнянъ змей. М. 128. Стари змдй сп ис-