* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 777 — З л а т а З л а т к а имя собств. лсен.:В.& неранца,—Лепа Злата легнала. М. 864. Ахъ мила сестро! Златке гд* си! Гп. 28. З л а т а р и н ъ З л а т а р ъ с. м. аолотыхъ дЬлъ мастеръ. З л а т а р ч е ум. И до днесъ у насъ нашитй златари позлатяватъ и посрЬбряватъ, какъ-то сл заварили отъ дЬда и баба. Л. Д. 1876 р. 88. &Си-те златари обидофъ, Нигде си злато не вайдофъ. М. 515. Море што си толко хубава! Ил си отъ Бога паднала? Ил& си отъ зема ни клала? Ил& те .златаренъ ол!д? В. 71. Комши имамъ златаренъ, Та ке мн герданъ олее. В. 88. Ой Гюро, Гюро. Гюро златарче, Гюро златарче еденъ у шайка. Л/. 178.
4
З л а т а р с т в о с. с. золотыхъ, д*Ьдъ мастерство: Вътуй село—Нанагюрнште ся заниыавать съ златарство и кожухарство. Л- Д- 1870р. 73. З л а т е н ъ пр. золотой, изъ золота сделанный,, вызолоченып, понолочсный, блестяшдй: Златяпо гердан. Д. 37. 14. Златни-те гривни. 1Ъ. Ж Златен му нож излЬзе. Д. 49. 19г Сынъ Петровъ ще свдне на тейковъ си златенъ столъ. Р. 100. Врано конче с златни еЬдълца. Д. 55. 9. Ленени платна бЬлила С златна бухалка бухала. Д. 613—4. Златны-г1> зари на исходяще-то слънце. Л. Д. 1870 р. 131. Златна ябълка. Д. 88. 24. Златни криля. D. S. 6, 4. Златенъ ключъ железны врата отваря. Сир. пары-гЬ всичко нанраввать. Ч. 162. Обь одеждахъ парчевой, улитый золотомь: Да дамь да направи златны одЬжды на священницы-ты. Л. Д. 1869 р. 149—150. Облечите златни-те одежди, Облечите на ваши г&рбинк. М. 55. Хубаво се, снахо, премепи, Иренени й пощс натруфп С копрннено п сукнено И с срЬбърно и златено. Д. 45, 41—44. Переносно золотой въ см. драгоценный, превосходный: Губи и убива златно-то врЬмя. Л. Д. 1870 р. 107. За орачь чловйкъ златно правило е: „всякога ори у вр?мя . Л. Д. 1873 р. 254. Сл?дъ мал ко щете видите златны плодове отъ вашиты трудове. Л. Д. 1870, 199. Що ронете солзи по образи, 11о &убаво златно св^то лице?" М. 30.
а
З л а т й ц а имя собств. города. З л а т й ш к и пр. отъ него произ водное: Я иди Ненчо кръчмарип, Я иди в златишка-та чарппя Та ми купи куршум и барут Да си бащищеми. Д. 27. 32—35. З л а т н о - к б с ъ пр. златовласый (ср. чешскую сказку о златовласюь): Имашъ сина златно-коса Златно-коса, сребро-глава. М. 83. З л а т о с. с. 1) золото: Сухо злато. Ж. Д. 1869 р. 187. Сини сукнени кожуси с помного злато от сребро. Д. 43, 7—8. Криля со злату нозлатлни. I). S. 6, 68. 2) эпитетг дп>вушки: Белилино, бело злато! Киннсала е Белилина, У друшки вазда да зафашта. В. 73. (ср. срб. натерино злато. Вук. I).