* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
З л а т о к р а е к ъ З л а т о в р а е ц ъ пр. пм&ЬюшДй вышитые золотомъ края: Златоарайки махрами. Д. 4. 15. З л а т о к р й л ъ пр. златокрылый: Уло&ила риба златокрыла, Ь п испекла во злата Tencia. М. 522. З л а т ъ пр. золотой: Злат синджир. Д. 76, 14. Златн ндрстени. М 16. Злато сахатче. Д. 26, 52. Изникнала яболшница Стреде дворк песочина, Стребренъ коренъ, злати гранки. М. 622. Злати ябълки. Д. 53. „Поспи мп, моме, иодреми На мойте б&Ьли пазуви, На мои-те злати колена, Дури да удри звезда-та*. М. 448. Злати* гл. дл. золочу, позлащаю: Подъ сенка седатъ златари, Златни си сЬдла златеха, Златени узди лееха. М. 538. Да ми кажишъ право, да не ЛАЖНШЪ, Кой тя злати крили до рамена? Кой тн сребри нозе до коленк? М. 324. Лучи-rb му златяхл вьрховегЬ на ropurfe (ses rayons doraient le sommet des mcntagnes). T. 38. Слънцето вече истичаше и злагЬше вьрховет&Ь на горытЬ (dorait). Т. 198. Той го поваля на земята, както силныйтъ аквилонъ поваля нЬжны-гЬ с-Ьидбы, конто златитъ иолето. Т. 340. Зл&Ь нар худо, жестоко, тяжело. По-зл&Ь—хуже: Съ теб"Ь, жево, зл*Ь, а безъ тебт, пб-злЬ. Ч. 227. Не мога, либе, да ч*Ькамъ, че мама л-Ьжп зл4 болна. 3. 30. Бол1ш лежи, з-тЬ умира... Бре злЬ боли, вогьн гори. Д. 40, 2. 5, Колко-то пб-почтено мпслили хора-та, толкова пбзл*Ь работили. Л. Д. 1874 р. 109. Не е злЬ пр&Ьди да ся истрать съ тоя прахъ да ся исплакнлть з&би-ти. Л* Д. 1874 р. 63. Ты тогазише бждеть по-зл*Ь наказанъ X / , 75. Злочести-тЬ са угЬшаватъ, кога видитъ че има и други отъ тЬхъ по зле. Сб. 88. ЗлЪ-добр&Ь худо хорошо ли: Малко-много, зл^-добрЬ азъ туй Д&Ьто ще си прибер-ь хачицътъ, ще извьржт нЬкой друга парица—само да сьмь около тЬхъ.
Зк. 141.
З л и н а с. ж. 1) зло, врсдъ: Въ многа м&Ьста по села-та вЬрвать, чи кога-то нЬкой умрт» отъ язвж (рана), или престарела баба, че ся вампнрясвалн, и ходили по к&щя-та правили злины, за това гы ископавать та гы горлть. Ч. 42. Ветровете разнасятъ и самиятъ пЬсакь, кои-то доволно често засипва цели пространства и произвожда страшнн злпни- 3. 249. 2) злоба: Кога нЬкой занесенъ въ злння-т* СП бы поеЬгнялъ да ни отнеме това право, тогава кой ще ни го упазн? J. Д. 1878 р. 186. Той бЬше нещастника М. Базевъ, врьхъ кого-то са пзливаха вснчки злини, укори. .7. Д. р. 22. 3) свирепость: Лад1ята не можеше никакъ да нриблизп отъ злпната на тялазигЬ. Р. А. 10. Ста на май пладн-Ь и злинй-та на бурата не престана никакъ. ib. 38. 4)