* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
- 763 — во ли сте? М. 130. Здраво сми и живо «ми, Здраво сн твон-те братье. М. 160. 2) крепко: По тоя начинъ счюпено-то ся заварява здраво. Л. Д. 1869 р. 215. Наймного желаете да съзида ноздраво кнщата си. Р . А. 116. Сиромахъ-тъ трЪба да тжче дебеличко, здравичко. препрЪденпчко и гладичко. 3. 93. З д р а в ъ пр. З д р а в и ч ъ к ъ у м . 1) здоровый: „А д* е тя? какво прави? здрава ли е? жива ли е?" 3. 20. Що послугаа &се весело било, &Се весело и отъ бога здраво; &Си-те биле здрави редъ по редумъМ. 173. „Мамоле, моя майчице! Здраво ли сте, живо ли сте? Калина поздрава ли e? М. 130. 2) крЪпый: Ако д^тенце-то е здравичко и ако стомахъ-тъ му поема добр*, то може п да ся ирихранва искус ственно. Л. Д. 1870 р. 94. Отъ кожыгЬ на дрьв1егЬ Петко можете да направи клашницы твьрдЪ т ь н ш и здравы, щото да ставатъ за об лекло. Р . А. 123. Разгаряхж се се тежки и здрави характере {Волно вались все характеры тяжелые и кргъпкге). Тб. 35. 3) верный: Здраво емство. Л. Д. 1873 р. 176. Уменъ члов&Ькъ ся благодари и съ малки, нъ здрави печялд. ib. р. 218, Поздравото средство къмъ нея помысль бете да ся направи една обща вратня и укаченъ мостъ. Р. А. 164. Даже добрыт&Ь гребцы иматъ здравы заплаты (des гёсотрепвев stives) и съразмерны съ работата сп. Т. 50 Нему се не ревн!>гае такивъ празенъ животъ: здрава работа искаше той (настоящаю дгьла хотп>лъ онъ). Тб. За това побирзахъ да пр&Ьмина тамъ за да са ув*Ьря на здраво. .7, Д. 1876 р. 122- Не бива, брате, да казвашъ ти това за зараво. (Unmoglich, Bruder,dass hann dein Ernst nicht sein). Pia. 15. З д р а в ъ б о л е н ъ притворно больной: Дивойко мила хубава! Азъ ке те тебе прпуча: Море учипи се, дивойко, здрава болна, Потерай тешка пону да". В. 289.
tt
Здрави» гл. дл. л*Ьчу: Здрави го Нончо здрави го, Тькмо до три м4сеца. Догдй му ранп-тп оздрави. Д. 27,17—19. З е в а ч ъ с. м. з&Ьвака: Вл^зле селскнте сеймене, векилпнътъ, единъ отъ чорбаджиете, н^колко души зеваче и Цона Панина. 3. 131* З е в г а р й ч н о нар. произв. отъ „зевгаръ" парой: C i сторихме два голиба, Летнахме вишно, високо, Hie токмо зевгарйчно СЬ качихме лпвагята, Богъ да б1етъ берачи-те, Що дойдоха не скорнаха. М. 312. З е в ъ * (вещ s. a. Gout, dilice, plaisir voluptd). с. м. удонольстBie: Левенъ Марко аде, nie, Седамдесетъ побратима. Осамдесетъ npiлтели, Аде nie зевъ си чини. В. 137. (ер. срб. зевак).
}
З е г в а р ъ З е в г а р ъ (гр. ZeuYctpiov) с. м. ярмо, упряжь: Ке дой де башта отъ ньива, Кой ке му зегваръ разпрегне. В. 234.
