* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— &754 — тинскы мозъкъ, а отъ друг* затыквать, та зачасъ накаркать ВОДА въ ГЛЯВА-ТА. Л. Д. 1869 р. 95. (см. завчасъ). З а ч ё к Н й гл. св. начну таскать: А кога-то у васъ майкы-ты завождать дъщери-ты си въ училище, у насъ майкы-ты отъ това врЪмя гы зачекнАть на хоро и по свадбы и балове, за да гы продавать за женеше! Ж. Д. 1869 р. 158 З а ч ё л ш „Ей та тебе, чобанъ Герги! Да би брала Самодива Кры ло овце, четд козп, Се бп поле побелила И слогове зачел ил а , Ч. 280.
и
З а ч е р в е ш й с а гл. св. возвр. 1) покраснею: Зачервенены очи. Ж» Д. 1869 р. 97. 2) окровянюсь: РазсЪче му Полякътъ жел*взната риза и досйгна го до самото гЬло: зачернен* се оная тн риза. Тб. 82. По ручегъ c i бератъ у мома-та нейдзини сродницы нев4сти и моми за да IA плетатъ. С1 собираетъ окулу неа, и плрво кладватъ мало т;ете, що имать татко и майка, за да IA заплетитъ и зачешлятъ. М. р. 519.
причесывать:
З а ч ё ш л ж гл. св. начну
З а ч и я * (гщ s. p. Vitriol, teinture noire) с. ж. серная кислота: На 1000 драмъ масло турять 6 драма синиурнл КИСЛОТА (зач^шь) па клатлть CMiniCHie-то до 3 чяса Л. Д. 1869 р. 214, З а ч н м гл. св. З а ч й н а м ъ З а ч ё в а м ъ гл. дл. зачну, зачинаю: Вейка невеста, като ся усЬти, че е зачндла и е трудна, проси отъ niKOtA хаджШкд (ПОКЛОННИЦА) едн* отъ вьрвитЪ плетени въ Iepycaлимъ отъ памукъ... Ч. 1. З а ч ё н м с а З а ч й н а м ъ с а З а ч ё в а м ъ с а начинаюсь, зарождаюсь: Между гЬзи невинна Българки селянкп ся н а х о ж д А т ь млади момци сътрудници, кои тоже имъ придружвАть съ п4сны, и тамо ся зачйва невинная въ селскыя сьрдца свята лю бовь. Пк. 54. Тамъ ся зачиндтъ чъдъры-тЬ на ПОЛОВСКА-ТА орди». (Тамъ начинались кочевья ордынекгя). Р< 67. Облацы горскы вьрхы KpiiATb, Въ снЪгопокрита стрАвна ратища Силни порой ся зачЪвлтъ, Въ цвЪтна ся гЬ проливдтъ равнища! Гп. 11. З а ч р ъ в ь ; с а З а ч е р в ж с а гл. св. возвр. покраснею: Зачервилъ ся, като балдёоскы просякъ. Зачервилъ ся, като (варенъ) ракъ. Зачер вилъ ся, като чюкундуръ. Зачервилъ ся, като вепнринъ. Ч. 160. Робен сынъ—като ся зачьрвп отъ срамъ, смълча ся много време. Р. А. 11. Сл4дъ тыя думы видело й ся на образа, че ся нажялила и зачервпла. Ж. Д. 1873 р. 246- Тя с я зачьрви, като ракъ. Ж. Д. 1875 р. 135, Зачръньъ гл. св. омрачу, облеку въ трауръ: СвЪтлд СА& бддощиость зачьрнили! Гп. S6 Такива родители, кон насилкть чяда си в ъ бракове противъ душевны имъ свободы,—ОТВОЖДАТЬ гы въ гробъ и