* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 740 — З а т в о р ъ с. м. 1) заключеше, тюрьма: Садовище-то у Вюрц^ бургъ ОТСАДИ убиецъ-тъ за 14 години гЬжекъ затворъ. Л. Д. 1876 р14. Докатъ са намирахъ въ този дъягов-Ьчень затворъ, азъ ся за" кл&Ьхъ съ вьрла клятва, щото БОЙ-ТО МЛ извади отъ тази тьмница—да го направиь найбогатъ на този св*Ьт&ь. X . 58. Колко-то повече го (д кте-то) износять и оставить така вънъ, все поздраво и по-ягко ще да бжде, а колко то повече го дрьжипть въ затворъ (въ заперши), то все повече и повече ще омръшявава. Л. Д. 1S69 р. 100. 2) заслонка (сердца): ][;Ымый затворъ на ерьдце-то. ЛЪвыи затворъ. Л. Д. 1S69 р. 89. 3) запоръ (болгъзнъ): Лангыды и другы такывы пр-Ьпрьжены пр-Ьядкы чясто докарвать на д-Ьтца-та проливъ пли затворъ. Л. Д. 1S69 р. 95. (син. заптъкъ).
г
Затворю и . св. затворю, заключу; закрою. З а т в а р я м ъ ы. дл. атвораю, заключаю, закрываю: Затвориле малн врати Мали врати п големи. Л/. 1. Кой-то дава на добытъка си само толкова храна колкото да не мре, той дрьжи затворена една главница (cepMia), конто му не приноси лихва. Л. Д. 1873 р. 274. Миозина пемарливп родптел1е и учител1е затварять (дЪтца-та си), навыккать, псувать, засрамить гы. Л. Д. 1869 р. 103. Петръ го затвори въ тъмнпца. Р . 7. ИСТИНИЯТЪ ге ний не се раководп отъ тие правила, не си затваря пронзведеннето въ ГБХННГЬ граници. Пс, 9—10 р. 177. Азъ зарачахъ строго на момчето, затворихъ му устата да не обажда никому за тази случка. Л. Д. 1875 р. 137. Мп заспала млада Момцрнца, А Тодора очи не затворатъ. М. 17. Затварянкз с. с. заключение: Затиаряше и бой нека ся зенать на помощь. Л. Д. 1869 р. 119.
3
З а т в р ъ д к гл. св. внЬдрю- З а т в р ъ д а в а м ъ гл. дл. внЬдряю: Ако са нрннудяше да говори за единъ предмета много пати за да го затвьрдн на ума надругыт&Ь (pour Vinculquer) или дагыуб&Ьдп. 1.174. З а т е г а я к а с. ж. корсетъ: Ката година много млади жени, бла годарение на затегадкигЬ и малокофи-гЬ, раждатъ прйдвременно. Л. Д. 1876 р. 105. Затёглж гд. св. потяну, потащу: И тя ся приближи до л^гло-то п затеглпла му раката. X . J, ЮН. З а т е в д гл. с в . З а т и ч а м ъ гл. дл. l)npn6iry, прибегаю: Длъжнп смы всаду да затичямы пр?дъ такывы родители,—да гы откланямыотъ такывы тщетны постапкы, Л. Д. 1871 р. 164. 2) зайду, захожу (о солнцЪ): „СвЬтло си слънце в4кы затече, Вечаръ настапе, время юнашiiiKO." Гп. 141. 3) Въ дп>йств. знач. застану, застаю: 11а ошьлъ на друго село; тамока затеклъ, че си направиле кащи безъ пенджерь, па юте Hf.Ma.ie слънце у кащи. Ч. 259. И д ти се милно ноланъ, Стегнн