* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 739 —
с т р а ш а в а т е с. с. аапугиванье: Т?зи обаче не ся оплашпхаотъ нпкакви застрашавашя. Л. Д. 1872 р . 184. Застрълнж З а с т р я л и гл. св. выстрелю: Азъ като застр&Ьлнахъ (съ стр&Ьлата) на нйколко врабчета, ударвхъ го съ погр*шка въ десното око. X. I. 130. Застръвю са гл. св. возвр. пршхочусь, пристращусь: Застрьвенъ отъ сполука-та на тыя опыты прагавый раднивъ (Фултоиъ) въ начялото ва 1803 л. сгради гол*Ьмъ пароходъ. Л. Д. 1875 р . 47. Застръжй гл. св. начпу строгать: Догрумадж1ята помысляше за Бога, поиоляше ся да му подари милость, здравк и работа, застражяше и зап*БЯше. Л. Д. 1873 р. 244. Застжпвамъ Застжаямъ гл. дл. заступаю, занимаю: Шейсетъ различии индустриалнн клонове, въ конто хартия-та застапва парво место. Л. Д. 1875 р . 111. Застйпямъ са вступаюсь, вмешиваюсь: Въ староврйменны-тЬ господарства ся застапяло за тази работа (въспитате-то) господарство-то. Л. Д. 1871 р . 181. З а с у ч л гд. дл. засучу, закручу, скручу. З а с у в в а м ъ гл. дл. за сучиваю, закручиваю, скручиваю: Засукала скути емъ ракавн, Замеси ла две б&Ьли погачн. М- 173. C i засука, c i запрегна, Нел& измесн чи сто тесто, И засука зеленъ зелникъ, Го испече го изварза, Та го дигна на глава-та. М. 204. Засукалъ муставъ, като ракъ. Ч. 160. Халилъ сп засуква иустаките и си глади брада-та. Ст. 24. Брай нея лежЬше де тенце, стиснало съ рака повЬналитЬ и гради и засукало ги съ нръстето отъ неволна злина, че не намЬрнло нл&Ько въ гвхъ. Тб. 50. За суква ну врьта като на н*кое пиле,—да му отсЬче главата. X. I . 37, Ама тоя Поповичъ! Засуче ли некому н-Ькоя дуна. — ха... (Ну ужг
Поповичь! ужъ кому закрутить слово, такъ только ну,.,) Тб. 65»
Засучж са З а с у в а м ъ са З а с у в в а м ъ са засучусь, засучива юсь: заиахнусь, замахиваюсь: Слушай, слушай, мори, що ке речанъ. Запрегни c i , норн засукай c i , Да печпшъ до две морсви риби. М. 604. С рака дочЗшахъ остьръ ножъ, Бьрзо затекохъ ся между Турцы. На д&Ьсно ся засукахъ еднажъ Седень на десять затрихъ поганцы! Гп. 61. З а с у м т к гл. св. начну сопеть: Сичко, кое д?ка леж?ше по раз ни катове, захърка и эасумтЬ (все захрапгьло и запгьло). Тб. З а с ъ н у в а м ъ гл. дл. начинаю видЪть сонъ: Заспала ш Милица Долу в налва-та градинка Под б&Ьл под чървен трандафил, Заспала ic, засъкнувала к. Д. 82, 1—4. Засъхвамъ гл. дл. засыхаю, пересыхаю: Гладъ ся ycinja у стсмаха, а жьдя у гърло-то, кое-то засъхва и горп. Л. Д. 1874 р . 74.
47*